Мостът на птиците

— Не, Господарю — отвърнах решително. — Брадвата бе истинска и наистина потъна в сърцето на княза.

Ли Као замислено се почеса по главата.

— Странно — промърмори той. — Ако успеем да се измъкнем живи оттук, ще трябва да направим поне още един опит да му видим сметката. Ако не за друго, за благото на науката.

— Господарю Ли, князът може да чете мислите — прошепнах с разтреперан глас. — Той ме погледна в очите и усетих как неговият разум започва да пълзи по моя. Разумът му е влажен и лепкав като мида. Усещането бе, сякаш някой облизва мозъка ти със студени лигави устни.

— Умението ти да се изразяваш образно е достойно за похвала — отвърна Ли Као, но според мен въобще не ми повярва. — И какво точно го заинтересува?

Аз вече почти бях забравил за това, но взех предмета, който Лотосовия облак бе окачила на врата ми. Бе сребърна верижка с голямо парче корал. Коралът имаше прекрасен тъмночервен цвят. През отворите му се промъкваше изкусно изваян зелен нефритов Дракон. Учудих се откъде Ключовия заек е намерил пари за такова красиво украшение, тъй като очевидно бе много скъпо. Опитах се да разчета някакво послание върху него, но отсъстваше всякакъв текст. Ли Као сви рамене:

— Е, така или иначе вече сме в лабиринта, който бе и основната ни цел. Измъкването от него обаче, може би ще се окаже малко трудно и аз бих те посъветвал да предприемем веднага действия в тази насока.

Продължи да върви право напред, без да обръща внимание на страничните тунели. Главният тунел бе издълбан в тъмна и влажна скала, от която се стичаха капки. Най-сетне забелязах нещо да проблясва пред очите ни. Когато го доближихме, видях огромно копие на тигровата маска, високо може би десет стъпки, закрепено към стена, зад която не се виждаше нищо. Устата на маската бе широко разтворена, зъбите й бяха направени от блестяща стомана, а зад тях зееше тъмен отвор. Ли Као приближи факела до маската и огледа с любопитство множеството метални пластинки, обграждащи устата на тигъра.

— Звукови ефекти — каза. — Водата от прилива или поне част от нея преминава през тази дупка и раздвижва пластинките. Колкото по-силен е притокът й, толкова по-голям шум произвежда. Предполагам, че целта е да наподобява рева на разгневен тигър, и че ще е добре да намерим някакъв Друг изход, преди да сме го чули.

Тръгна назад и започна да оглежда каменните стени, опитвайки се да разбере по гладкостта им кои от тях редовно се обливат от вода. По едно време бързо влезе в един страничен тунел. На светлината на факела видяхме още кости, а таванът бе толкова нисък, че ми се наложи да се приведа, за да не си блъсна главата в полуразложен труп, залостен в една пукнатина. Вонята бе неописуема. Ли Као зави по друг тунел, после по трети и се завъртяхме насам-натам докато загубих всякакъв усет за посока. Неговата походка обаче бе съвсем уверена. От време на време продължаваше да търси признаци за преминаването на вода. Най-сетне доволно се изкашля.

Ниският тунел започна да се разширява и уголемява и пред нас внезапно се появи огромен черен портал. Господаря Ли премина през него и застина. Погледнах го и също застинах в ужас. Пред нас се простираше огромна черна пещера с басейн с диаметър от петдесет стъпки. Някъде във висините се виждаше вратата, водеща към тронната зала на княз Чин. Бяхме се оказали на същото място, откъдето бяхме тръгнали. Косата ми настръхна, когато в мрака зад нас дочух началото на рев. Тъмни струйки се заизвиваха под краката ни, подобно на змии. Беше вода. Приливът започваше.

Ли Као бе застинал в размисъл. Челото му бе сбръчкано.

— Воле, какво ти каза Лотосовия облак, когато ти даде украшението с Дракона? — попита тихо.

Повторих откъслечните думи, които бях чул и които все още не ми говореха нищо. Водата бе увеличила скоростта си и вече покриваше глезените ми. Тигърът в края на тунела зарева.

— Княз Чин живее само с мисълта за пари — рече бавно Господаря Ли, разсъждавайки на глас. — Трупа ги в своите съкровищници. Кой друг освен князът може да има достъп до тях? Единствено човекът, който събира и преброява плячката. По една случайност той е съпруг на Лотосовия облак. Очевидно, неволно се е изтървал пред нея за истинската ценност на украшението и може би тук се крие обяснението защо му е било позволено да притежава тази скъпа вещ. Воле, я се наведи.

Наведох се и той се покатери на гърба ми. Взе украшението и го доближи до факела.

— Лотосовия облак ти е казала, че ако князът пожелае да играе, трябва да следваш Дракона. Когато той ни хвърли в лабиринта каза, че приема това като игра. Тъй като не ни остават други надежди, ще излезем от предположението, че Ключовия заек неволно е издал на жена си тайната как с помощта на украшението може да стигне до местата, където князът крие съкровищата си.

Доближи факела още по-близо до украшението.

— Драконът пренебрегва първите две дупки в корала и се шмугва в третата дупка отляво. Застани с гръб към входа, влез в третия тунел отляво и бягай, колкото ти държат краката.