Мостът на птиците

— Всичките й покровители казват същото — въздъхна Ключовия заек.

— Господарю Ли, да не би да съм се побъркал? — попитах го.

— Как да ти кажа, красотата е една открай време силно надценявана стока — отвърна ми той. — През последните осемдесет или деветдесет години имах работа с много велики красавици и ми се видяха все едни и същи. Една красавица е длъжна да лежи до късно сутрин в леглото си, за да събере сили за още една уморителна битка с природата. След като слугините й я изкъпят и избършат, отпуска си косата в духа на Каскадата на прелъстителните върби. Сетне си боядисва веждите в стила на Контурите на далечните планински хребети, разтрива се с благовонията на Деветте ръкава на благоуханната река, слага си червило, крем, сенки под очите, покрива цялото си лице с два пласта от Пудрата на предизвикателния допир, облича халат, на който са изобразени разцъфнали сливи, облича и подходяща блуза и чорапи, окичва се с четири или пет фунта бижута и сетне се изправя пред огледалото, за да види дали по нея е останало нещо човешко. С удовлетворение установява, че не е останало, изчаква гримът и да се втвърди, докато стане неподвижна маска, облива се щедро с Парфюма на небесните духове, спускащи се по дъжда, и след това със ситни стъпки се отправя към новия ден. Той, както и предишният, се състои единствено от глупави клюки и кикот.

— Това е само част от истината! — извиках аз. — Лотосовия облак изскача от леглото, пъха си главата в кофа със студена вода, изръмжава от удоволствие, сресва се набързо и се оглежда дали няма да види наоколо някои, които е в настроение да се люби. Ако открие такъв човек, връща се обратно в леглото. Ако не го открие, облича първите дрехи, които са й под ръка и излиза на улицата през вратата или през прозореца, което й е все едно, за да види какви чудеса ще й поднесе новият ден, И тъй като гледа на света с радостните очи на дете, денят за нея винаги е прекрасен.

— Това го казват всичките и покровители — въздъхна Ключовия заек. — Ох, де да можех да имам средства да си позволя и аз да ползвам жена си!

— Никой не може да си позволи това — изръмжа Господаря Ли.

В думите му имаше известна истина, макар и Лотосовия облак да не беше алчна в същинския смисъл на думата. Още в ранна възраст милото момиче си бе създало предпочитания. Не се интересуваше от диаманти. Изумрудите й бяха скучни. Веднъж й подарих сандъче, пълно със злато, и тя набързо го даде на една своя приятелка.

— Защо направи това? — попитах я.

— Защото тя ми го поиска. Сладурко — отвърна Лотосовия облак. От тона й останах е чувството, че съм й задал глупав въпрос.

Другояче обаче реагираше на бисерите и нефрита. Никога преди или след това не срещнах човек, конто така силно да им се радва. Очите й се разширяваха от удивление, а ръцете й неволно сами се протягаха към тях. Цялото й тяло затреперваше от желание, а на лицето й се изписваше неудържим копнеж. Самото излъчване на страстта й бе достатъчно, за да те събори. След това тя се хвърляше в прегръдките ти и даваше обет, че ще те обича до края на вечността.

Всеки мъж би направил всичко, което му е носилите.

за да предизвика такава реакция и именно това бе досадното. След десет минути Лотосовия облак забравяше подаръка, и ако искаш да я върнеш към същото състояние, трябваше да й поднесеш ново ковчеже с бисера и нефрит.

— Действията на всички велики мошеници са белязани от простота — коментира Господаря Ли със смесица от неодобрение и уважение.

— Възхищавам се от похватите й, макар и да е на път да ме разори — казах.

— Всичките й покровители казват същото — въздъхна Ключовия заек.

Ли Као вече бе напреднал значително в обработването на ковчежника. Беше само въпрос на време да го убеди да ни вкара в лабиринта и сетне да ни изкара оттам, но междувременно трябваше да осигурявам редовното снабдяване на Лотосовия облак с перли и нефрит. Ковчезите ни с жълтици се топяха подобно на сняг през август и една ужасна сутрин погледнах с почуда малката шепа жълтици — всичко, което бе останало от най-голямото частно състояние в Китай.

— Няма защо да гледаш виновно — успокои ме Господаря Ли. — Умението на това мило момиче да скубе гълъби е наистина забележително. Време е обаче и ние да пооскубем някой и Друг гълъб.

Не след дълго един великолепен мъж на име Бърнестия Лу, предрешен като майордом на знатен род, почука с бастун със златен връх на вратата на най-големия скъперник в града. Бърнестия Лу бе следван от дворцова носилка, върху която се бяха настанили двама елегантни аристократи, от каручка, пълна с боклук, и от една коза.

— Отворете вратата! — изрева Бърнестия Лу. — Десет хиляди благословии са се стоварили върху вас! Господаря Ли от Као и Господаря Лю от Ю благоволяват да си отдъхнат в тази жалка колиба!

Тогава именно разбрах, че и при елегантно поднасяното възмездие трябва да знаеш кога да спреш.