Мостът на птиците

Току-виж сте останали с впечатлението, че бях забравил важността на нашата мисия. Не беше така. Всяка нощ сънувах дечицата на Ку Фу и бях започнал да изпитвам угризения на съвестта, докато един ден чух с огромно облекчение от Господаря Ли, че вече сме си създали необходимата репутация и е време да действаме. Той реши, че най-бързият начин да установим контакт с Ключовия заек ще бъде да изгорим двореца, в който живеехме, до основи. Дворецът бе собственост на княз Чин и плащахме за него разорителен наем. Тъкмо печах една гъска върху жаравата, останала от двореца, когато малкото човече се яви.

— Тежко ми! Тежко ми! — завайка се. — Правило 226, член „Д“, раздел „Б“: непредумишлено унищожаване на дворци, взети под наем, за което се полага…

— А, съвсем предумишлено си, беше — прозина се лениво Господаря Ли. — Гледката оттук ми беше омръзнала.

— В такъв случай ще се отнесем към раздел „С“: предумишлено унищожаване на дворци, взети под наем. Полага се възстановяване на пълната стойност плюс надценка от петдесет на сто, плюс заплащане работата на пожарникарите, плюс заплащане пя стойността на извозване на развалините, плюс глоба за нарушаване на обществения ред, трикратно по-голяма от обичайната, плюс петдесет на сто от стойността на сградата заради нарушаване на панорамата, одобрена от княза, нлюс…

— Престани да мрънкаш, глупако, и ми кажи колко ти дължа общо за цялата история! изрева Господаря Ли.

За миг ми се стори, че малкото човече ще получи удар. Извърна розовите си очички към Небесата и изписка:

— Деветнадесет хиляди и седемстотин шестдесет и две жълтици!

Ли Као присви небрежно рамене и посочи с поглед една дълга поредица от сандъци.

— Вземи един от сините — каза той с безразличие. В сините сандъци всъщност се съдържат точно но двадесет хиляди жълтици, но Господаря Ли от Као и Господаря Лю от Ю не обичат да се занимават с броенето на ресто.

Ключовия заек тупна на земята. Бяха ни необходими само няколко минути, за да го съживим. Той обаче междувременно бе успял да оцени възможностите, произтичащи от нашата среща.

— Тежко ми! — въздъхна. — Виждам, че Господаря Ли от Као и Господаря Лю от Ю нямат къде да прекарат нощта. Жалката ми колиба едва ли е подходяща за тях… Но, видите ли, по всяка вероятност ще ми се наложи да прекарам цялата нощ в замъка, за да преброя парите на княза, а клетата ми съпруга през това време ще остане сама и беззащитна. А пък жените се нуждаят от закрила, вярвам, че ме разбирате.

Падна на колене и започна да целува краищата на сандалите ни.

— Нуждаят се от бисери! — изплака. — Нуждаят се от нефрит! — изписка след малко.

— Ще хапнеш ли малко печена гъска? — понита го Господаря Ли, вече малко по-любезно. — Изпечена е по оригинална рецепта на Господаря Лю от Ю. Кисната е двадесет и четири часа в най-качествено вино, разбъркано с мед и смачкани кайсии. По една щастлива случайност Господаря Лю от Ю е последовател на Чан Чу. Същият, който бе казал, че предпочита собствените си гозби и чуждите съпруги.

— Ликувам! — изписка Ключовия заек.

Подготвих се да се запозная с най-скъпо струващата жена на света. Луната бе леко заслонена от облаци, вятърът бе топъл и изпълнен с благоуханията на цветя, а в сенчестите кътове на градината на Ключовия заек свиреха щурци. Пътеката от бисери и нефрит, която бях посипал върху тревата, сияеше като отражение на Великата звездна река. Затаих дъх, когато видях как към мен се запътва млада жена. Тя започна да издава радостни възклицания, когато се наведе, за да събере лъскавите камъчета. След малко се доближи до мен достатъчно, за да успея да я огледам добре.

„Вол Номер Десет, рекох си на ум. Измамили са те“. Не беше даже и хубавичка. Лотосовия облак бе обикновено селско момиче с големи стъпала, къси и дебели крака, големи ръбести ръце и невзрачно плоско лице. Спря се и ме огледа косо, също като селско момиче, което се колебае дали да си купи или не някое домашно животинче на селския панаир. Почти успях да прочета мислите й: да, ще си взема това създание. След това се усмихна.

Не ми е но силите да опиша усмивката й. Стори ми се, че всички надежди и радости в света, целият смях и цялата обич на вселената се бяха събрали в юмрук, и че този юмрук ме удари направо в сърцето. Следващото нещо, което помня, е, че бях коленичил, обгърнал краката й с ръце и притиснал глава върху бедрата й.

— Фамилното ми име е Лю, а собственото — Ю. Не следва обаче да ме бъркат с изтъкнатия автор на „Класическото чаепитие“. Всички ме наричат Вол Номер Десет — изстенах аз.

Тя нежно се засмя и разроши косата ми с пръсти.

— Ще ти викам Сладурко.

Ще разберете в каква степен съм бил пленен от вълшебството й, след като ви призная, че ми стана приятно да ме наричат така. Всеки път, когато видех Лотосовия облак, изпитвах желание да въртя опашка.

— Ключови заеко — рекох му след два дни. — Любезната ти съпруга не е духовита, не е умна, дори не знае да пише и чете, да не говорим за светски обноски, даже не е и хубава, и въпреки това боготворя земята, върху която тя стъпва.