Мостът на птиците

Търговецът бе побледнял. Беше започнал да разбира, че ако не успееше да открие причината, самият той никога нямаше да може спокойно да се радва на този най-прекрасен деликатес.

— Странно — прошепна търговецът. — Всичко е било направено съгласно инструкциите на великия Ли Цен Ин, а въпреки това бодливото прасе се е оказало смъртоносно. Трябва да открием причината. Почитаеми господине, моля ви да имате добрината да ми опишете точния начин. По който вашият готвач е сготвил бодливото прасе.

По едно време се сетих, че така се бях увлякъл в описанието на готвенето на бодливото прасе, че бях забравил да изразявам но подобаващ начин скръбта си по покойната си съпруга.

— Тежко ми! — извиках. — Тежко ми! Ли Као ме потупа по рамото.

— И като си помисля само, че това нещастие сполетя единствения ми правнук, който не е нито умствено тъп, нито нравствено деградирал! Прав сте обаче, грешката трябва да бъде открита. Готвачът ми първо отстрани очите, стомаха, вътрешните органи и зародишите. Докато режеше месото на парчета, клетият ми правнук изми всички остатъци от кръв но тях със собствените си благородни ръце. След това готвачът свари месото в чиста речна вода.

— С кожата, нали?

— С кожата. След това извади месото от гърнето и го постави върху дъската за рязане.

— Дървена ли беше?

— Милостиви Буда, нима не знам, че една металическа или керамична дъска би могла да бъде смъртоносна? — озъби се Господаря Ли. — След това моят готвач извади всички бодли е фини пинцети, наряза месото на по-малки парчета — и ви уверявам, че имаха кубическа форма, и след това ги поръси със свинска мас. Едва тогава добави и бобовото пюре и изпържи цялата смес в горещо олио. Направи всичко необходимо, за да не попадне никакъв прах в гърнето. Когато реши, че месото е вече готово, потопи къс хартия в соса и го поднесе на пламъка на свещ. Едва след като хартията се запали, извади месото от гърнето и го поднесе на гостите.

Не бе направена грешка. Не бе допуснат и най-малък пропуск. Чревоугодническият свят на търговеца бе започнал да се срутва и той закри лицето си с ръце.

Странно защо, напомни ми Сияйната звезда, когато бе решила, че Танцът на сабите е опорочен. Неговата страст, макар и не така благородна като нейната, не бе по-малко искрена. Ли Као използва случая, за да ме изправи на крака. Заплаках върху рамото му, докато той ме потупваше по гърба.

— Колко души умряха. — прошепна търговецът.

— Единствено клетата ми съпруга — изплаках. — Тежко ми!

— От двеста души единствено тя умря — изстена Господаря Ли. — Лично аз избрах бодливото прасе. Лично аз надзиравах приготвянето на месото. Любимият ми правнук почисти парченцата съсирена кръв със собствените си ръце. Той избра най-хубавите парчета месо, за да ги поднесе на любимата си. Лично аз…

— Почакай! — изпика търговецът и ме улови за раменете. — Мило мое нещастно момче — прошепна тон. — Когато почисти месото от парчетата съсирена кръв, каква карфица използва?

Бях наистина трогнат. Ли Као беше докарал кита, а сега великодушно ми позволяваше да използвам харпуна.

— Каква карфица ли? Не си спомням…

— Трябва да си спомниш! — изкрещя търговецът. — Беше ли сребърна или не?

— Да, беше — отвърнах със замислен вид. — Сега си спомням много добре. Беше карфица от най-чисто сребро, макар и да я изтървах на пода, преди да почистя последното парче месо, н ми се наложи да използвам за него друга.

— Сребърна ли? — попита тон задъхано. Позволих напрежението да се покачи, като не избързах с отговора. Присвих вежди.

— Златна — казах най-сетне.

Абатът открай време ме бе предупреждавал да не съдя за хората по външния им вид. Търговецът се оказа класически пример за правилността на този подход. Свинската му външност предполагаше прекалена себичност. При все това той не изрази радост, че неговият чревоугоднически свят бе спасен. По бузите му потекоха сълзи и коремът му се разтрепери от вълнение.

— Бедното ми момче, клетото ми нещастно момче, та и най-малкият допир между месото на бодливото прасе и златото е смъртоносен! — изплака търговецът. — Заради проклятието на някой зъл дух ти си използвал златна игла за почистването на последното парче месо, и след това с любящите си ръце си го поднесъл на любимата си…

— На жената, която обичах! — изкрещях. — Глупостта ми погуби нещастната ми съпруга.

Отново се тръшнах върху ковчега, което ми даде възможност незабелязано да отворя буркана с отвратителните миризми.

— Само като си помисля, че нещастният ми правнук е могъл да причини такава една ужасна смърт! — изстена Господаря Ли.

— Често съм чувал за натравяне с месото на бодливо прасе, но ще си призная, че никога не съм ставал свидетел на такова нещо — каза търговецът с изтънял глас. — Много ли е ужасно?

Телохранителите и митническите служители се бяха доближили и слушаха внимателно разговора. В същото време поглеждаха нервно към ковчега.

— Първоначално се появиха червени петна, които се разпространиха бързо по цялото тяло — прошепна Господаря Ли. — Сетне петната позеленяха.