Мостът на птиците

Ли Као ме поведе към митницата и след малко откри това, което търсеше. Всичко, което влизаше или излизаше от пристанището на Чин, биваше облагано с огромни данъци. В момента един изключително дебел търговец плащаше данък за износ, горе-долу колкото откупа за пленен император. Малка армия от телохранители — доста рядка гледка за града — бе заела позиции около четири правоъгълни дървени сандъка. Тъй като до отпътуването на кораба му оставаха няколко часа, търговецът реши да хапне някаква лека закуска.

— Воле, проследи този човек и после се върни, за да ми разкажеш какво яде — каза Господаря Ли.

— Какво яде ли?

— Да, какво яде.

Бях развълнуван, когато се завърнах.

— Господарю Ли, знам, че няма да ми повярваш, но този търговец първо погълна четири големи супника със супа от пиперки и тестени хапки, после изяде три паници с яхния от миди, паница туршия, две паници задушени охлюви, три чинии с раци с меки черупки, две чинни подсладени меса, десет медени корабийки и един пъпеш. Собственикът на заведението попита дали уважаваният гост би желал да опита шест или седем купички захаросани праскови в гъст сироп, но търговецът му обясни, че пази диета, и затова ще се задоволи единствено с кана зелен чай, ароматизиран с шишарки.

— Къде е сега?

— Сега се е подложил на парна баня и масаж, докато двама келнери от ресторанта имат готовност да го прочистят със стомашна помпа.

— Превъзходно — отвърна щастливо Господаря Ли. — А сега, Воле, ще трябва да открием най-безскрупулния алхимик в града и да закупим от него буркан с Еликсира на осемдесетте най-отвратителни вони, а сетне да купим и един ковчег.

Когато търговецът се измъкна от салона за масаж, стана свидетел на покъртителна гледка. Бях се облегнал върху капака на ковчега и плачех, докато Ли Као се вайкаше и си скубеше косите.

— Тежко ми! — виках сърцераздирателно.

— Съпругата на любимия ми правнук е мъртва! — стенеше Господаря Ли.

— Кажи нещо, мила моя! — изплаках, удряйки по капака.

— Десет милиона проклятия да се стоварят върху главата на готвача, който ме подлъга да поднеса бодливо прасе на сватбената церемония на правнука си! — изпищя Господаря Ли.

Търговецът веднага се лепна за него.

— Добре ли ви чух? Бодливо прасе ли казахте?

— Бодливо прасе — потвърди през сълзи Господаря Ли.

— Но, уважаеми господине, нима вие не знаехте, че месото на бодливото прасе може да бъде смъртоносно, ако не е приготвено както трябва?

Ли Као се престори на обиден.

— Нима ме смятате за глупак? — сопна се той. — Лично аз наблюдавах приготовлението и всичко беше изпълнено в съответствие с инструкциите на Ли Цен Ин.

— Разбирам — възкликна търговецът. — Великият Ли Цен Ин, авторът на книгата „Как да се готви бодливо прасе“.

— Нима мислиш, глупако, че не съм следвал инструкциите му? — изкрещя Господаря Ли.

Очите на търговеца овлажняха, а от устата му потекоха лиги.

— Свежо месо от младо животно ли беше? — прошепна тон.

— По-младо от една година и уловено предния ден. Огромният корем на търговеца потрепери.

— От Юшан ли беше? — продължи да разпитва той.

— От самата река — изплака Господаря Ли.

Това вече бе твърде много за търговеца. Отиде до телохранителите си, развърза една голяма торба, извади оттам един маринован шаран, шумно го изяде и се върна при нас.

— А пюрето? Едногодишно ли беше?

— Точно на една година — отвърна Господаря Ли.

— Бе направено от най-хубави жълти бобови зърна.

— Сигурен ли сте, че всички черни и кафяви зърна са били отстранени? Знаете, че и най-малкото недоглеждане в този смисъл може да бъде фатално.

— Всички черни н кафяви зърна, а също и тези, конто имаха леко морав цвят, бяха отстранени на ръка — рече навъсено Господаря Ли. — Останалите бяха пресети петнадесет пъти. Бях напълно наясно с опасността.

— Уважаеми господине, аз не ви обвинявам за нищо — рече смутено търговецът. — Едва ли обаче е необходимо да пояснявам, че някаква грешка ще да е била допусната, щом клетата съпруга на вашия правнук… Да не би пък да е било използвано оризово брашно?

— Не бъдете глупак, млади човече! — отвърна сърдито Господаря Ли. — Оризовото брашно щеше да изпотръшка всички гости на пиршеството. Бе използвано само най-чисто пшеничено брашно от Хуа, смесено с малко сол и изложено на слънце точно шест часа.

— А беше ли покрито с марля, която да го предпази от праха? Прахът може ла бъде смъртоносен.

— Беше покрито с марля, която го предпази от праха. След това брашното и бобовите зърна бяха смесени и поставени в буркан. Той пък бе покрит с глинен капак и надлежно запечатан. Едва ли е необходимо да казвам, че беше използвана само чиста речна вода, тъй като и най-малкото количество кладенчова вода би могло да бъде смъртоносно.

— Все още не мога да разбера — прошепна търговецът. — Всичко е било направено както трябва, а все пак… Почакайте! Кой месец беше?

— Нима сте луд? Да приготвяш пюре за бодливо прасе, в който и да е месец, освен юни, е равносилно на самоубийство! — изкрещя Господаря Ли.