Мостът на птиците

Мърлявия Ма само се бе престорил на припаднал. Скочи от ковчега и изпревари Лихваря Фан с двадесет крачки, докато тичаха към мъглата. Ли Као отправи замислен поглед към гроба, а след това коленичи и се присегна към нещо. Изправи се, държейки някаква вещ в ръка, огледа я на лунната светлина и след това я подаде на Окълвания Хо. Той извика от удоволствие. Бе къс от глинена плочка, покрита с древни йероглифи, също като тези, които Хо бе започнал да разчита преди шестнадесет години. Това парче обаче бе толкова голямо, че вероятно съдържаше цели завършени текстове.

В далечината се чуваха виковете на жена му и седемте й дебели сестри, които се бяха присъединили към Прародителката.

— Отрежете им главите! — крещяха. Хо се бе замислил какво ще му е необходимо, за да постигне пълно щастие.

— Ли Као, ти докато се разхождаше из имението откри ли и някъде другаде стари изоставени кладенци? — понита той обнадеждено.

— Бих те посъветвал да използваш брадва — отвърна Господаря Ли.

— Брадва. Всъщност да, прав си.

Отново се запътихме към стената до стария кладенец. Ли Као изкрещя като кукумявки и едно куче му отвърна с три излайвания и виене. На мястото на вратата сега имаше парче плат с изкусно изрисувана зидария. Сбогувахме се с Окълвания Хо, като аз се просълзих, а Ли Као се покатери на гърба ми. Отместих парчето плат и се затичах по празния коридор. Докато се изкачвах по една въжена стълба на стената, хвърлих поглед към Окълвания Хо. В едната си ръка държеше скъпоценната глинена плочка, а с другата размахваше въображаема брадва.

— Клъц, клъц! — тананикаше той щастливо. Клъц, клъц, клъц, клъц!

Мъглата го погълна и аз се оказах от другата страна на стената при Мъдорезеца Ван и неговата шайка негодяи. Казаха, че от двадесет години не се били радвали на такъв хубав обир н поканиха Господаря Ли да им стане главатар. Чакаше ни обаче друга работа. Понесох се със скоростта ни вятъра към село Ку Фу, докато Господаря Ли, покачен на гърба ми, стискаше скъпоценния корен.

11. Ще ти разкажа приказка

Бе ранен следобед и в слънчевите лъчи, проникващи в манастира танцуваха прашинки. Чуваше се единствено чуруликането на птички н как Ли Као и абатът приготвят наслойката. Децата не бяха помръднали дори и клепачите си по време на нашето отсъствие и монасите не бяха успели да им помогнат с нищо. Единствено от време на време ги бяха къпали и на определени интервали изменяха позите им, Все още се чудех на това как се бяха запазили някакви признаци на живот в малките бледи телца. Родителите бяха толкова тихи, колкото и децата.

Върху една алхимическа печка бълбукаше колба с подсладена вода, в която Господаря Ли бе поставил Корена на силата Водата започна да придобива оранжев цвят, а женшеновият корен стана меднооранжев и полупрозрачен като кехлибар. Господаря Ли премести корена в друга стъкленица, пълна със слабо оризово вино. Абатът затопли течността и когато и тя започна да бълбука. Господаря Ли я подмени с оранжевата течност от първата стъкленица. Изчака да изври, докато едва покриваше корена. Течността придоби жълто-оранжев цвят. Господаря Ли запечата стъкленицата и я постави в съд с вряла вода. Течността и самият корен станаха отначало чернооранжеви, а след малко почерняха напълно. Когато остана съвсем малко вода. Господаря Ли извади стъкленицата и я разпечата. Цялото помещение се изпълни с необикновено силен и свеж аромат на планински билки след дъжд.

— Така, вече е готово и сега ще видим какво ще се получи — каза спокойно Господаря Ли.

Абатът и Ли Као отидоха при леглата. Абатът разтваряше устните на децата, а Ли Као потапяше почернелия корен в течността и внимателно полагаше по три капки върху езиците им. Тази процедура бе повторена три пъти, а в стъкленицата все още бе останала малко течност.

Чуваше се кудкудякането на кокошките, мученето на кравите и биволите. Вятърът местеше клоните на върбата по сивите каменни стени. В градината се обади кълвач.

Бледите личица започнаха да възвръщат цвета си. От движението на завивките се разбра, че започват отново да дишат равномерно. Изстиналите им крайници започнаха да се стоплят. Сърничката на Фан въздъхна, а върху лицето на Костения Шлем се появи широка усмивка. Всички деца започнаха щастливо да се усмихват и изведнъж си дадох сметка, че съм станал свидетел на едно медицинско чудо. Родителите заплакаха от щастие и запрегръщаха своите синове и дъщери, бабите и дядовците затанцуваха, а монасите се втурнаха да бият всички възможни камбани в манастира. Абатът едва ли не танцуваше от радост, когато започна да подпява „Намо Куаншин Боднсатва Махасатва“ — именно с тези думи добрите будисти въздават възхвала на Небесата.