Мостът на птиците

Окълвания Хо бродеше из тълпата с налудничав поглед и фъфлещ глас и разправяше приказки за демони и зли духове. Как можеше да не му се вярва? В небето проблясваха мълнии и започнаха да се случват ужасни неща. Княз Хан Ли например допреди малко бе потънал в задълбочена богословска дискусия с един от качулатите монаси, а само миг след това се оказа в една канавка с голяма цицина на главата и освободен от кесията си, от скъпоценностите си, от своя украсен с изумруди червен кожен пояс, от посребрената си шапка с изящна дантела и от бялата ся траурна роба, върху която бяха извезани със златна нишка пет Дракона с настръхнали лапи. Откъм палатките на богатите хора се разнесоха писъци и гневни викове, тъй като скъпоценните им траурни украшения по някакъв чудотворен начин бяха изчезнали. Госпожа Ву, за чиято красота говореха, че можела да се мери с тази на полулегендарната царица Феи Йен, бе завлечена в храсталаците от същество, лишено от уши и нос и с очи, почти толкова жълти, колкото и зъбите му.

Никой от нас не е лишен от някои малки слабости, но според мен Мъдорезеца Ван сглупи, когато напусна компанията на качулатите си приятели монаси само и само, за да остане насаме с Госпожа Ву в храсталака. Изтърва много интересни неща.

Предупреждението на Окълвания Хо, че погребението на Припадащата дева ще бъде нападнато от демони се бе оказало основателно. Злите духове трябваше да бъдат незабавно прокудени и Окълвания Хо разкри цялото си великолепие, когато издири Великия майстор на магьосниците, за щастие оказал се там заедно със своите четиридесет и девет помощника. Не след дълго цялото гробище бе изпълнено с цели облаци от тамян. Окълвания Хо смело развяваше знамената, символизиращи петте посоки на Небесата, докато магьосниците с наметала, по които бяха изписани космологически знаци, и с високи шапки, на които бяха изрисувани но седем звезди, ръсеха гробовете със светена вода. Барабанният бой почти ни проглуши, докато Хо и магьосниците се бореха срещу невидимите демони, размахваха камшици с дръжки от кайсиево дърво и саби, на който бяха гравирани Осемте диаграми и Деветте небесни сфери. Натикаха лошавите демони в буркани и бутилки и ги запечатаха и облепиха с етикети, на които бе написана забрана да се отварят до края на вечността.

Насред суматохата стана чудо, способно да накара и най-закоравелия атеист да повярва в Бога.

Един свят лакиран лохан, който до преди малко се бе възхищавал на украсения с диаманти императорски скиптър, положен от Прародителката в нозете му, очевидно изпита опасение, че демоните могат да откраднат останалите погребални дарове. Наруши съзерцателната си поза, стана и тръгна да прави оглед на даровете. Монасите се разкрещяха и започнаха масово да припадат. Дори Прародителката, която дотогава крещеше „Отрежете им главите“, побледня и уплашено се отдръпна назад. Лакът блещеше като тъмно злато на слабата светлина и светецът сякаш плуваше сред облаците от тамян, докато минаваше покрай останалите си колеги лохани и оглеждаше даровете, за да се увери, че са на мястото си. Последният дар се намираше в малка нефритова кутийка, която светецът взе и отвори.

— Открих го! — възкликна щастливо.

За нещастие лакът бе изгладил бръчките на лохана, натрупали се през последните петдесет години, и това събуди някакви спомени у Прародителката.

— Познах те! — изкрещя тя. — Ти с тези твои богомолки насмалко щеше да ме провалиш пред император Вен! Войници, хванете това долно куче!

Господаря Ли си плю на петите без да изпуска нефритената кутийка, а аз скочих от гроба на Припадащата дева и го последвах. Войнството на Прародителката се втурна подир нас, което дойде като дар от Небесата за Ван Мъдорезеца. Измъкна се иззад храсталаците заедно с хората си и започнаха да крадат всичко, де що видят. Суматохата прерасна в пълен хаос. В същото време и бурята най-сетне се разрази, небето се изпълни със светкавици, а гръмотевиците се смесиха със звъна на барабаните на магьосниците и с вайканията на жертвите. Последва и проливен дъжд, който се оказа много по-добро прикритие от тамянените облаци. Успяхме да избягаме с лекота и се приютихме в нашето скривалище, естествена пещера на брега на реката. Там се съблякохме и започнахме да сушим дрехите си. Ли Као отвори кутийката и ми я подаде.

В нея се намираше най-великолепният женшенов корен, който бях виждал през живота си. Прародителката не случайно го беше включила в списъка на най-ценните си притежания. Уханието на корена бе толкова силно, че главата ми се замая.

— Воле, това е наистина нещо изключително, но Коренът на силата по нищо не прилича на Великия корен, описан ни от Окълцания Хо — рече Господаря Ли. — Хо се съмняваше дали въпросният корен е женшенов и дано този да ни свърши работа.