Мостът на птиците

В дните, последвали смъртта на Припадащата дева, р двореца се стекоха оплаквани от цялата околност. Най-личните сред тях издигнаха жертвени палатки по пътя, по който погребалната процесия щеше да премине към гробищата. Доведоха със себе си собствени оркестри, та даже и трупи от актьори и акробати. Хората с благороднически сан използваха случая за светско общуване. През това време не преставайте да приижда потокът от хора, между тях и безброй монаси, на които Прародителката бе наредила да се молят денонощно за спасението на душата й. Цялата работа заприлича по-скоро на фестивал.

Великият ден започна с ръмене. Небето бе покрито с тъмни облаци през цялата сутрин и ранния следобед. Времето бе горещо и влажно и във въздуха се носеше миризмата на сяра. Окълвания Хо, който охотно бе дал съгласието си да ни помогне, се кланяше наляво и надясно на разни князе и други знатни люде и в същото време разправяше, че имало зловещи предзнаменования. Из горите бродели страховити черни зверове с огнени очи, разправяше Окълвания Хо. Слугите били зърнали два злокобни призрака — жена в бели и жена в зелени одежди — които предупредили, че наоколо са се появили демони. И наистина, когато претърсили парка, открили изваянието на демон с железен обръч на главата и с верига на шията. В близост до Езерото на петото ухание през въздуха преминал бронзов свещник. Със седем пламъка, поясняваше съскайки Окълвания Хо. Надявам се никой да не съди строго този мил старец, след като чуе от мен, че погребението на дъщеря му бе за него едно великолепно изживяване.

Кънтенето на барабани даде знак, че наближава погребалното шествие. Започваше с конници, яздещи в две редици, придружени от слуги, развяващи знамена с феникси и музиканти, изпълняващи траурна музика. Следваха дълги върволици свещеници, размахващи златни кандила. Сетне идваше самият ковчег, носен от шестдесет и четирима носачи, както подобава на сана на княгиня. Аз, нароченият за годеник, бях се сдобил с почетно място в процесията. Вървях до ковчега, вайках се и си скубех косите. Следваха ни войници от армията на Прародителката, носещи огромен балдахин от жълта коприна, на които бяха извезани изображенията на феникси. Под балдахина имаше монаси, теглещи дванадесет украсени със скъпоценности колички. Във всяка количка, седнал в поза за размисъл, имаше по едни лакиран лохан.

Светиите бяха вперили одобрителни погледи в доказателствата за набожността и скръбта на Прародителката. Тя бе разтворила вратите на съкровищницата си, за да извади оттам подходящи дарове за духа на покойницата, така че пред краката на лоханите бяха подредени вещи с огромна стойност. Естествено, на всички бе ясно, че Прародителката няма и най-малкото намерение да зарови богатствата си заедно с Припадащата дева. Излагането на тези скъпоценности обаче бе нещо обичайно за такива случаи, пък и замисълът му беда накара по-незначителните смъртни да позеленеят от завист. Подир даровете вървяха четири войници, носещи родовия чадър на Прародителката. Под чадъра вървеше старшият и евнух, който държеше великата корона на династията Сун върху копринена възглавница. Следваше го самата знаменита дама. Цяло едно войнство от слуги стенеше под смазващата и тежест, поставена върху носилка. Последната бе покрита с балдахин от жълта коприна с изображенията на феникси, от двете и страни бяха закачени сребърни звънчета, а задната й част се красеше от златен герб.

Ако някой се зачуди защо тя използваше символите на феникса, подобаващи на съпругата на император, а не драконовите изображения, полагащи се на самия император, отговорът е прост. Императорските Дракони бяха бродирани върху огромна сребърна възглавница, върху която се бе наместила самата Прародителка.

Няма да описвам подробно цялата церемония, защото би трябвало да започна с описанието на трите хиляди и триста ритуала на протоколните правила „чу“, от което моите читатели ще започнат да стенат нощем. Ще спомена само това, че тялото на моята възлюбена бе покрито с живак и с драконов мозък. И че бях разочарован, когато разбрах, че той не бе нищо друго освен камфор от Борнео.

Припадащата дева нямаше как да претендира за място в мавзолея на Прародителката. Както всички останали представители на рода, бе заровена в обикновената пръст в поза, че да прекара вечността обърната към нозете на великата дама. От мен се искаше да посипвам главата си с пръст, да вия като ненормален и да се тръшкам върху гроба. По време на тези ми занимания аристократите коментираха критично артистичността на изпълнението ми. Около гроба имаше монаси с качулки, които дрънчаха със звънчета и гонгове и кадяха тамян във всички посоки. Най-старшият от тях бе притиснал почтително дланите си една в друга, или поне така ми се стори, докато видях как истинските му ръце се измъкнаха чевръсто изпод робата му и претършуваха умело джобовете на княз Цу.