Мостът на птиците

Не мога да опиша радостта, изпълнила сърцето мм след като реших, че вече сме спасили децата. Не след дълго дъждът спря, облаците се разсеяха и ние се отправихме на път през гъстата мъгла. На входа на гробищата ни чакаше Окълвания Хо. Очите му светеха така, както в момента, когато бе видял Сияйната звезда да преминава през вратата. Тръгнахме покрай гробовете. Когато наближихме мавзолея на Прародителката чухме шума на лопати.

— Хо, подозирам, че някои от тези негодници, които Мъдорезеца Ван мобилизира, са намислили да ограбят гроба на дъщеря ти — каза замислено Господаря Ли. — Имаш ли някакви възражения ковчегът и да бъде ограбен?

— Ни най-малко — отвърна Окълвания Хо. — Любимата ми съпруга и седемте и дебели сестри поставиха в него някои доста скъпи украшения. Съмнявам се дали скъпата ми дъщеря заслужава да ги вземе със себе си.

Под благовидната външност на Хо се криеше железен характер. Чухме как лопатите достигнаха повърхността на ковчега. След това някой махна капака му.

— Това ще свърши ли работа? — попита един глас, който ми се стори познат.

Настъпи кратко мълчание и след това друг един глас, също познат, отговори.

— Екстра работа.

Мъглата се бе разсеяла, така че успях да видя как в лунната светлина проблесна острието на нож.

— Ти използвай ножа — каза първият глас. — Мен ме е страх от трупове.

— Хо, не бива да им позволяваме да осквернят тялото на дъщеря ти — прошепнах аз.

— Коси и нокти — отвърна ми тихо той.

— Какво?

— Коси и нокти — рече тихо Господаря Ли. — Това е много стар обичай. Осквернителите на гробове изрязват коси и нокти от телата на знатни дами и след това ги продават скъпо на изтъкнати куртизанки. Те ги представят за свои и ги подаряват на богатите си любовници като знак за вярност. Любовникът е поласкан от това, че любимата му но този начин му предоставя пълна власт над себе си — всяка вещица може да използва косите и ноктите, за да причини смъртта на дарителката им. Естествено, любовникът отвръща на този жест, като дарява на куртизанката много скъпи подаръци. По този начин немалко покойни красавици и след смъртта си са довеждали някога до просешка тояга. Доста интересна форма на безсмъртие — коментира Господаря Ли.

Осквернителите вече сипваха пръстта обратно в гроба, за да прикрият деянието си. Надникнах иззад храсталаците и очите ми почти изскочиха от удивление.

— Кой изхвърля пръстта така сръчно, че тя образува спретната купчинка от другата страна на гроба? — изръмжа Лихваря Фан.

— Ще отговоря на въпроса ти, уважаеми колега — изсъска Мърлявия Ма. — Бих те посъветвал да се изпикаеш на земята и след това да погледнеш отражението си в локвата.

Ли Као също надникна и присви очи, когато забеляза благочестивата двойка.

— Странна работа — рече замислено. — Може би така е отредила съдбата. Лихваря Фан не е от хората, които биха написали в архивите си всичко, което знаят. Как изглеждам?

— В какъв смисъл? — попитах глупаво.

— Лакът държи ли?

Огледах го по-внимателно и потреперах. Лакът се бе напукал и Ли Као приличаше на труп, гниещ вече шести месец.

— Видът ти е ужасяващ — прошепнах.

— Внимавай с тази лопата! — изписка Мърлявия Ма и отскочи уплашено назад. — Насмалко да заровиш и сянката ми в гроба.

— Тогава защо не постъпиш благоразумно и не завържеш сянката си за тялото си? — изръмжа недоволно Лихваря Фан.

— Прекрасно. Суеверията могат да бъдат много полезно нещо — рече щастливо Господаря Ли.

Ли Као се измъкна иззад храстите и из мъглата започна да плава лакиран лохан.

— Уууууууу! — започна да стене страховитият призрак.

Мърлявия Ма припадна и тупна върху капака на ковчега. Лихваря Фан се свлече на колене и закри очите си с ръце. В нощната тишина се разнесе зловещ кух глас със силен тибетски акцент.

— Аз съм Цзо Джед Чону. Господарят на женшена. Кой се осмелява да краде моя Корен на силата?

— Призрако, пощади ме! — проплака Лихваря Фан. — Знаех, че Прародителката притежава такъв корен. Кълна ти се обаче, че не ми е известно къде е скрит.

— Не за малкия корен ми е думата — изрева Господарят на женшена. — За Великия корен ти говоря.

— О, призрако, в цял Китай съществува един единствен Велик корен на силата. Един клет дребен търговец като мен не би посмял дори да го докосне! — проплака Фан.

— У кого е коренът ми? Къде е скрит?

— Не-смея да кажа — завайка се Фан.

Цзо Джед Чону обърна отвратителното си лице към Небесата и започна да протяга ръка към Фан, за да го порази с мълния.

— У княз Чин е! — разпищя се Лихваря Фан. — Крие го в лабиринта си!

Отвратителният лохан се замисли близо минута. След това щракна с пръсти.