Марс плюс

Деметра не знаеше, че звуковият обхват на киборга надминава човешкия със сто процента. Слухът на Торауей би могъл да долови биенето на сърцето й, камо ли шепота, но той не реагира на казаното. Искрящите му червени очи не изразяваха абсолютно нищо. Стоеше като статуя. А може би беше забравил за тях? Лоул реши да го изпита. Все още държейки ръката на Деметра, той започна да се промъква покрай киборга надолу по рампата. С мигновено, недоловимо за окото движение, полковникът се премести и блокира пътя им за бягство. Лоул зави наляво, влачейки след себе си момичето. Киборгът отново препречи пътя им за отстъпление. Движеше се като овчарско куче, пазещо стадото си — без да ги докосва, но винаги между тях и целта им. Внезапно Лоул разбра, че той не им пречи да избягат, а ги насочва в определена посока. Лоул отстъпи назад по рампата и Деметра го последва. Торауей ги притисна отзад, движейки се плътно до тях, и ги подканяше да вървят. Скоро Митсуно започна да взима по две стъпала наведнъж, после, препъвайки се, по три. След още няколко секунди двамата с Деметра тичаха в посоката, желана от Торауей. Лоул знаеше, че не могат да надбягат киборга — никой човек не би могъл, — но се надяваше да му попречи да… предприеме други действия спрямо тях.

След десетина метра те достигнаха центъра на шлюзовия контрол — шестостенна зала, изпълнена с масивни врати. Всички бяха затворени с изключение на една, която стоеше подканващо отворена. Надниквайки през свързващия ръкав, Лоул видя интериора на стандартен самоход, подобен на онзи, който бяха използвали при пътуването им до Хармония Мунди.

— Предполагам, че трябва да влезем вътре — каза тя.

— Да. Моля, влезте — покани ги Торауей.

Митсуно поведе Деметра през люка, все още държащ я здраво с потната си длан, и я настани на предната седалка с лице към конзолата за инструменти и предното стъкло. Само когато им се наложи да използват и двете си ръце, за да поставят предпазните колани, те се пуснаха. Торауей ги последва, но не седна като нормален човек, а приклекна пред пулта, като препречи пътя между тях и шлюза.

Сигналът, който подаде, сигурно бе електронен, подобно на командите, с които Ат управляваше самохода. Задната врата се заключи с пневматична въздишка, пултът за управление се освети с появилата се информация за налягането, посоката на движение, нивото на батериите и въртящият момент на моторите. През страничните прозорци можеше да се види как коленните свръзки на шестте му крака се разгънаха и се разлюляха. Самоходът леко се оттласна, излизайки от комплекса, но движението се омекоти, когато се понесе по марсианската повърхност. Лоул, който познаваше терена около Тарсис Монтс, внезапно осъзна къде може да е това „безопасно място“.

— Не, полковник! Не можеш да ни водиш там! Ще умрем!

Той се устреми към пулта, надявайки се да превземе управлението и евентуално да обърне машината. Пръстите на киборга моментално стиснаха китките му като полицейски белезници и задържаха ръцете му на няколко сантиметра от управлението.

Деметра се обърна в седалката и се нахвърли върху киборга, опитвайки се да го избута встрани. Със същия успех можеше да се пробва и срещу скала.

— Недей, Деметра — каза Лоул, — ще се нараниш… Добре, полковник, няма да се повтори.

Стоманените ръце го задържаха още малко, колкото Торауей да издаде безшумна команда. Пултът почерня и самоходът продължи напред.

Глава 19 Нагоре по бобеното стебло

Тарсис Монтс, космическия фонтан, 20 юни

Сякаш по свое собствено желание, но в действителност под водачеството на мрежата, самоходът се приближи до основата на космическия фонтан. Машината крачеше към северната стена на закрития периметър и спря. След моментно изчисление отново продължи бавно напред, но от време на време спираше и се накланяше към една или друга плоча. Сякаш търсеше нещо невидимо за очите на човек или киборг, подобно на куче, душещо дъските на ограда, за да открие тази с неговия мирис.

Макар да знаеше, че мрежата търси отвор, Роджър беше неспособен да й помогне. Марсианският възел управляваше по-голямата част от рутинните функции на фонтана със своите най-отдалечени и нединамични модули. Представата им за фонтана беше изцяло оперативна, оформена от числа, представящи течащите мегавати и товарни разпределения, движещи се с тонове на метър в секунда. Планът на кулата предоставяше множество точки за достъп, но киберите не ги знаеха. Техният поглед върху физическата страна на съоръжението беше вътрешен и представляваше диаграми от трафика на захранващите и поддържащите системи. Никога не го бяха виждали отвън, освен от случайни изображения от самоходите, преминаващи наблизо, за да заобиколят някоя скала.