Марс плюс

— Хей, здравейте! — поздрави Елън жизнерадостно, когато Митсуно вдигна глава към нея.

— Елън! — Деметра се обърна. Изглеждаше доволна да я види.

— Извинявай за местността… — започна Лоул.

— Няма значение. Всички удряме на камък от време на време. Но защо киборгите са толкова сигурни, че няма вода? Да не са копали…

— Роджър заяви, че формацията е неблагоприятна.

— Е, той най-добре знае — изръмжа Елън. По-голямата част от живота си тя бе прекарала, ровичкайки се в геологичните пластове на кората, в инфрачервени проучвателни данни и акустични интерферометрични матрици, а все още не знаеше за марсианските субструктури дори наполовина от това, което Роджър Торауей бе събрал в своя кибермозък. — Какво правеше той там?

— „Киборгски работи“, както каза той — обясни Лоул. — А също така и „Моля, разкарай се оттук“. Изглежда, провеждаше някакъв вид събрание с приятелите си, включително руското момиче Щев.

— Един от онези киборги е бил Торауей? — попита Деметра. — Полковник Роджър Торауей?

— Да, защо?

— Той е дошъл от Тексахома. Била съм там, където са го създали. Трябваше да отида при него и да му кажа „здрасти“, да поздравя сънародника си.

— Деметра учи за дипломат — обясни Лоул на Елън. — Мисли, че трябва да установи контакт със земляка си. — Той се обърна към Кафлън — Торауей не е тексахомец, Деметра. Той е стопроцентов марсианец. Във всеки случай, когато вашата държава го е създала — поне частта, наречена сега Тексахома, — тя е била в състава на Съединените американски щати. Торауей е бил служещ в нейните ВВС, което, предполагам, означава, че е карал дирижабъл или нещо такова.

— Разказвате ми земната история — на лицето на Деметра грееше усмивка.

— Също и нашата история — вметна Елън. — Всеки марсиански ученик е запознат с ерата на колонизацията.

— Това, което никога не съм разбирал — продължи Лоул, — е защо, след като тези учени от САЩ и Русия са искали да създадат раса от местни марсианци, не са им позволили да се размножават? Защо са ги направили евнуси?

— Очевидно е, Лоул — вдигна рамене Кафлън. — Човешките им части могат да се размножават, това е ясно, но те не могат да предадат на бебетата си целия хардуер, необходим за оцеляването им.

— Защо не, фон Нойманите нали го правят?

— Но те са машини! Те са били проектирани да…

— Тогава какво са киборгите? Машини? — уместно попита той.

— Различно е — настоя Деметра.

— А защо твоята родина — прекъсна ги Елън, — както и да се е казвала преди, е хвърлила толкова много пари за създаването на киборгите? Цената почти е разбила икономиката ви и със сигурност е помогнала на Русия да потъне.

— Трябвало е да изучат Марс — обясни Деметра.

— Обикновените хора също могат да изследват Марс — отбеляза Лоул. — Ти го направи тази сутрин.

— Добре, предполагам, че е било преди да имат подобни поселения за отглеждане на храна, резерви с въздух и други неща от този род. Било е много по-лесно да пуснат самоподдържащ се киборг.

— Но в тази първа мисия са участвали и неадаптирани хора, които са придружавали Торауей. Един от тях е бил неговият лекар. Те са се справяли отлично — отглеждали са храна в куполи, събирали са въздух.

— Сигурна съм, че е имало основателна причина да създадат програмата за киборги. Учените би трябвало да са проверили всичко, да са направили компютърни модели…

Лоул се усмихна.

— Правили са ги компютрите.

— Искаш да кажеш — каза Елън, — че компютрите са правили моделите?

— Да, и са ги направили така, както те са искали, за да постигнат целите си — завърши Лоул.

— Разказвате ми детски приказки — заяви малко надуто Деметра. — И аз съм слушала всички тези истории — мрежата е разумна, мрежата е Бог, мрежата е следващата стъпка в човешката еволюция… Добре! Бог ми е свидетел, че имам достатъчно причини да мразя машините и да не им се доверявам. Но аз не ги антропоморфизирам. Не ги демонизирам. Говоря с гривната си, както и вие с вашия Ат. Но те са най-обикновени машини — купчина от много бързи силиконови чипове, по които текат електрони в затворени схеми, съдържащи програмирания отговор.

Тя млъкна и се вгледа в Лоул и Елън. От вълнението гърдите й учестено се повдигаха.

— Сигурна ли си? — попита тихо Сорбел след кратка пауза. — Джори каза, че не обичаш даже да говориш за секс, ако ТЕ те чуват.

— Джори има голяма уста — каза сухо Деметра, — но е прав. Не обичам да го правя и пред котката си. Но това не прави Битси част от някакъв котешки заговор, стремящ се да доминира над човечеството.

— Все пак трябва да отбележа — каза Лоул, — че земните учени са замислили и направили нещо изключително глупаво по съвет на тези компютърни модели.