Марс плюс

— Хайде, скъпа! — Сун Ил Сук сложи ръката си върху нейната. — Не се прави на наивна пред мен! Височайшето ти „Деди“, както го наричаш, е политическа сила в родината ти. Официално поне, Алвин Бертранд Кафлън е втори по значение в Съвета в Остин. Неофициално, той контролира партийния апарат в Инди-дявол-знае-какво, където всъщност е истинската власт. Така ли е? — усмихна се той и показа два реда бели зъби.

— Да, но ние, тексахомците, не обичаме да говорим толкова открито за тези неща. Държим ги под похлупак.

— Държите ги под пох…

— Още един от нашите цветисти изрази — усмихна се в отговор и тя. Всичко това започваше да я забавлява. — За вашата колекция.

— Дай да си говорим откровено, скъпа, и двамата сме тук по една и съща причина — да разберем какво са замислили зеландците и да поставим прът в спиците на колелото им. Не — той я спря с ръка да не го прекъсва — това няма да има резултат преди и двамата отдавна да сме се превърнали в прах. Никое усилие за тераформиране на тази планета няма да даде ефект в близките сто-двеста години. Но тъй като животът ни е много кратък, двамата можем да се обединим в обща кауза. Не е ли така?

— Да не ми казвате, че сте платен шпионин, мистър Сун? — Деметра се престори на изненадана.

— Разбира се! Обединена Корея плаща много добре за скромните ми усилия. Нима на теб не ти плащат?

Кафлън си припомни за сарказма на един от своите професори, Симънсън, който преподаваше Индустриален шпионаж и Икономическа теория: „Пази се от данайците, когато ти носят дарове“. Трябва да е имал предвид Сун Ил Сук.

— Така — продължи Сун, — на кого ще се спрем? На фермерите от Елизиум? Звездоброеца горе на Фобос? Или новата — Кунео?

— Добре де, за парите, които…

— Разбира се, Кунео. Тя се интересува от бъдещето и особено от това на Долината Маринерис. И съм сигурен, че знае всичко относно тайните планове на Тексахома за промяна на марсианската атмосфера. Ако открие истинските ни цели, моите и твоите, ще направи и невъзможното, за да ни попречи. Може да пледира за отпращането ни от тази планета или обратно към фонтана, или… някъде в пустинята. Тази жена е способна на всичко.

— Не ставате ли малко драматичен? Даже и ако тя…

— Виж сама и ми кажи, това не са ли очи на фанатик? — Сун Ил Сук кимна към масата, намираща се през една от тяхната.

Там седеше сама жена. Лицето й изглеждаше като това, което Деметра бе разглеждала на терминала преди три дни, но чертите й бяха някак… по-твърди, тялото — по-стегнато, а косата бе напълно различна — червена и къдрава, подстригана до яката на якето. Нямаше нищо общо с буйния черен шлем, показан по мрежата. Разбира се, може да е с перука или нещо подобно.

Информацията на Сун беше добра, но защо правеше тази глупава грешка?

— Ако това наистина е тя — каза Деметра, — и наистина е толкова опасна личност, не е ли малко неразумно да говорите така открито?

Кореецът посочи малка бяла кутийка на масата между тях и Куено, забутана между захарта, кафето и неизбежната ваза с хартиени цветя. Деметра я бе забелязала, но беше помислила, че в нея Сун държи лекарствата си.

— Фазов инвертор — обясни той. — Устройството заглушава всеки звук в радиус метър и половина и го замества с празни приказки. Удивен съм, че твоето правителство не те е снабдило с нещо подобно — той повдигна пръст и извика. — Лично аз мисля, че всички северозеландци вонят на стогодишно яйце. — Кунео се обърна леко встрани и погледна към тях, но с разсеяния поглед на самотно вечерящ човек в претъпкано място. Нямаше признаци, че ги е чула и се е обидила.

— Видя ли? — каза той с нормален глас. — Просто някакъв си звук.

Деметра отбеляза, че устройство, толкова малко и с такава голяма мощност, би трябвало да е кибернетично контролирано от мрежата — вероятно със сложни процесорни алгоритми. Тя би заложила всичките си тексахомски долари, че всеки разговор, влязъл в малката бяла кутийка, се пази някъде в огромния информационен капацитет на мрежата.

— Обичате да живеете опасно, мистър Сун — отбеляза Деметра.

— Не, мила, просто обичам да живея. Период. Пълно спиране. Можеш да го запишеш на гроба ми… Но, моля те, наричай ме Суки.

Въпреки всичките си инстинкти, Деметра го харесваше.

Глава 8 Скрити значения

Ниво 4, тунел 21, 12 юни

Джори чакаше от два часа в коридора пред Златен Лотос. За да избегне евентуалните въпроси, се правеше, че поправя двигателния датчик в стената, за който никой не бе сигнализирал, че е повреден. Хората не желаеха креолите да се чувстват неудобно или нежелани в комплекса Тарсис Монтс, но модифицираните, които се шляеха без работа, предизвикваха въпроси. Джори не искаше да си има неприятности с Гражданската милиция.