Марс плюс

Марс, координати: 0° 2’ юг, 3° 7,5’ изток, 7 юни 2043 г.

От трясъка и бълбукането, което нахлу в микрофона, Сладурчето заключи, че Деметра пак е под душа — ревът на топлите струи въздух, заедно с повишената температура го доказваше. Добре, Сладурчето беше непромокаемо.

Съдейки по своята система за ориентиране, хроното прецени, че са в стаята на Деметра. Съсредоточи се в отварянето и затварянето на вратите, в звука „кланг!“, който означаваше, че гривната, към която бе прикрепена, се е ударила в някаква повърхност. Сладураната заключи, че нейната господарка се приготвя за сън, следователно беше време и тя да намали своята функционалност и да зареди батериите си от вълните, излъчвани от мрежата. След това хроното чу тракане от клавишите, включващи терминала.

— Връзка! — гласът на Деметра звучеше меко.

— Да, Дем? — отзова се веднага хроното.

— Не ти, Сладур. Искам стайния терминал.

— Няма нищо, Дем.

— Да, миз Кафлън — каза терминалът със синтетичен женски глас.

— Приеми писмо — заповяда Деметра. — Компресирай го за изпращане на Земята при първа възможност…

Сладурчето отмени командата си за изпадане в летаргия. Възможно бе шефката й по-късно да обсъди кореспонденцията си с нея, затова реши да слуша и ако може да открие номера на файла в мрежата.

— Запис — каза фалшивият глас.

— За Грегор Вайс, директор по изследванията, Тексахомска Корпорация за развитие на Марс, Далас. Виж останалото в твоята директория за Земята. Скъпи Грег…

Деметра млъкна.

— Мммм, пристигнах на Марс, на място, наречено Тарсис Монтс, без инциденти. А…, терминал?

— Да, миз?

— Можеш ли да сложиш вместо мен малко предлози и запетайки, където сметнеш, че звучат на място. И не е нужно да регистрираш всеки дъх, който си поемам, а?

— Добре.

— Текстът продължава. Придържам се към прикритието, което ти и деди измислихте за необходимостта от дълга ваканция, но никой не се е заинтересувал досега от мен. За присъствието ми тук знае единствено компютърната система, а и тя май не се интересува от моята особа. Накараха ме да отида на лекар, който ме прегледа за заразни болести, и това бе всичко.

Нов ред. Вече открих, че зеландците разработват Долината Маринерис. Те, или агентите им на Марс. Все още не съм се добрала до карти, но от показаното по мрежата, мястото на строежите е точно в областта, за която претендираме. Ерозиралите пластове съвпадат с въздушния снимков анализ, който ме накара да запаметя.

Нов ред. Строежът, както го наричат те, цитирам Каньонланд, отмени. Терминал, използвай три точки на това място…, твърдят, че ще бъде комплекс за живеене и добиване на храна. Изглежда копаят една обикновена колония като всички останали на тази прашна топка. Затова, според мен, все още не са разбрали, че областта Маринерис е на такава дълбочина, която позволява на въздушното налягане да нарасне по-бързо от всяко друго място по повърхността и да се формира открит воден басейн, ако — или когато — успеем да създадем условията. Не знам дали зеландците могат да се включат в нашата схема за тераформиране. Ти можеш ли да ми осигуриш по-добри разузнавателни данни от ТКРМ… Не, терминал, това е една дума, и се пише с главни букви… Исусе! Тъпа машина! Няма значение… Мисля, че ще са много нещастни, ако приключат копаенето на подземния си кошер, точно когато наводним местността с езеро или вътрешно море, или нещо от тоя род.

Нов ред. Както и да е, утре имам среща с един от местните. Ще отидем в Долината с някаква конструкция или механизъм. След като я огледам, евентуално ще можем да преценим от какво биха се оплаквали зеландците, когато пристъпим към нашия проект. Но ще имам повече информация, когато се върна.

Нов ред. Между другото… уа-а-а! Не, това беше прозявка, не го записвай! Казах ти: назад и го изтрий! Не, не всичко, по дяволите!

Нов ред. Кажи на деди, че съм в страхотна форма и напълно съм се възстановила от инцидента. И още нещо, да не се надява на трето поколение Кафлън. Това е служебно пътуване, а не някакъв корабен романс. Все пак ще ти кажа, Грег, че ако случайно се изкуша, бих избрала един малък секси тип с възможно най-гладката кожа, който срещнах днес…

„Дзанн-н-н!“

Сладурчето познаваше и този шум. Това беше или чаша, или капак върху гривната, блокиращ всички звуци. Деметра я поставяше винаги под нещо такова, когато говореше за секс. Интересно на какво си мисли, че диктува? Както и да е, Сладурчето няма да подслушва повече тази нощ. Време е за малко сок.

Глава 3 Изключване

Да научиш дядо си да мъти яйца

Златен Лотос, 8 юни

След сутрешната си баня, ако 25-те секунди за сапунисване и измиване на дългата й коса можеше да се нарече така, Деметра отиде да закуси в хотелската трапезария. Сервираха й бъркани яйца (поне така мислеше) с наденичка и зеленчуци, нарязани и обилно полети със сос. Деметра помоли за лъжица и получи нещо като дълбок черпак. След няколко несполучливи опита да яде от него тя го остави и хвана най-голямото парче с пръсти — различни култури, различни нрави.