Марс плюс

— Можеш да назовеш всяка разумна сума. Правителството на Марс ще посрещне разходите ти.

— Чудесно! Къде мога да я намеря?

— Миз Кафлън е настанена в Златен Лотос, но сега се движи из комплекса по модел, който все още не е анализиран. Когато приключиш задачите си в Селскостопански парцел 39, ще получиш инструкции за настоящото й местонахождение.

— Чудесно!

— Надяваме се, че ще си доволен — след миг гласът бе изчезнал от главата му и Джори остана сам.

Острайхър започна още по-усърдно да закрепва семенниците.

Бар „Червената кралица“, Търговски квартал 2/4/7, 7 юни

Търсейки си компания, Деметра Кафлън се вмъкна в един бар, наречен „Червената кралица“. Намираше се на Второ ниво и представляваше голям куб с половин дузина маси за правостоящи и без барман. Вместо него имаше вграден автомат със запазената марка на Мр. Миксолъджи, вездесъща из цялата населена с хора Слънчева система. Деметра искаше да си поръча тексахомска маргарита, но като си спомни как една такава машина, която я бе обслужила на Земята, направи чашата й на сол реши, че е по-безопасно да си поръча бира.

Повечето маси бяха заети, но след един дискретен поглед откри, че само половината от хората присъстваха в действителност. Останалите бяха холограми от проекторите, висящи над извитите ръбове на масите. Така хората в бара се наслаждаваха на питиетата си и разговаряха със своите приятели, които бяха някъде другаде — на друго ниво или в друга колония. Нямаше скучаещи самотници, а и не видя някой да остава достатъчно дълго, за да завързва случайни познанства. Цялата обстановка, от размерите на помещението до високите маси, сякаш казваше: „Вземи си питието, наслади му се и се връщай към заниманията си“. Дори при ниската гравитация, никой не би желал да стои прав дълго време облакътен на плота.

Деметра постоя малко, наблюдавайки посетителите, като пиеше бирата си на прогресивно нарастващи глътки. Реши, че не желае да се забърква с холограми, дори ако някоя маса евентуално се освободи.

Досега единственият човек, който познаваше на Марс бе д-р Лий. Когато чашата се изпразни, тя я захвърли в рециклатора и излезе навън да се поразходи.

Едно ниво над бара Деметра видя надпис, подканващ я да продължи още по-високо, към „Куполния град“. Реши, че ще е интересно. Въобще не й се спеше, въпреки че беше будна цели 23 часа. Това се дължеше на часовата разлика, която идваше от универсалното време в транспортния кораб, а сега бе в собственото ротационно време на Марс, където денят бе с 37 минути по-дълъг от земния. Освен това тунелите бяха равномерно осветени през цялото денонощие.

Деметра разбра, че напуска подземната част на комплекса, когато попадна на стръмен коридор, водещ нагоре. Двете врати на шлюза се отвориха едновременно и тя отбеляза, че още при първия признак за загуба на налягане те ще се залостят автоматично. Имаше и табелка с нарисувани експлозиви, чийто ред на възпламеняване беше описан с три удивителни от двете страни на вратата, която бе направена от оловни пластини. Очевидно тарсиските монтеанци, а може би тарсианци, тарси, монтси, монтсанци, или както и да се наричаха, подозираха, че декомпресията може да бъде придружена от ядрена атака.

След шлюза налягането се промени. Ушите й заглъхнаха и тя внезапно усети турбуленцията на атмосферата. Все едно беше в скафандър, където всеки удар на всмукващата помпа туптеше в ушите й и се отразяваше от материала на шлема.

След известно време Деметра зърна полупрозрачна пластмаса над главата си, която леко потрепваше — единственото доказателство, че само вътрешното въздушно налягане поддържа формата й и че от другата страна има силен вятър. Надяваше се, че проектантите са включили повече от един пласт за защита срещу разредения въглероден двуокис, свистящ по марсианската повърхност. Съдейки по светлината, преминаваща през ултравиолетовата филтрираща пластмаса, слънцето беше значително по-близо до хоризонта, отколкото при пристигането й.

Първият купол бе около петдесет метра в диаметър и двайсетина метра висок в центъра. Пространството бе преградено с високи вътрешни стени. Второто и дори третото ниво, стигащи до горните части на заграденото място, бяха направени от тръбно скеле, което не изглеждаше особено здраво. Деметра забеляза, че кубовете под платформите бяха покрити за удобство на хората, които живееха или работеха там. В противен случай те щяха да се радват само на скучния изглед към материята на купола.

Докато търсеше гранична стена и изглед към действителната повърхност на планетата, тя погледна през прага на един от кубовете, който не беше изцяло покрит. Беше офис, обзаведен с бюро, В/Р терминал, тръбен стол, кутия с дискове и нещо, което приличаше на старомодна дъска за чертане, но с двойка мишки и интерактивна повърхност. Надписът на вратата гласеше: „Гражданско инженерство, Д-2, Водни ресурси“.