Любовникът на девицата

Кралицата изпрати блюдо с еленово месо на сър Уилям Пикъринг в долния край на залата, и, проявявайки справедливост, изпрати превъзходен пай с дивеч на масата на Робърт Дъдли. След като масите бяха разчистени и музикантите засвириха, тя танцува с единия, а после — с другия. Сър Уилям започна да се мръщи, след като това отношение продължи известно време; но Робърт Дъдли беше в най-непринуденото си и весело настроение, а кралицата сияеше. Робърт Дъдли стана да танцува с Летиша Нолис, и имаше удоволствието да чуе как испанският посланик отбеляза пред кралицата каква красива двойка са двамата. Забеляза как кралицата пребледня от гняв. Малко след това тя поръча да донесат карти, и Дъдли се обзаложи с нея на перлата в шапката си, че до полунощ ще е спечелил по точки. Двамата доближиха глави, сякаш в стаята нямаше никой друг, сякаш в целия свят нямаше никой друг; а сър Уилям Пикъринг се оттегли рано да си легне.

Сър Никълъс Трокмортън, посланик в Париж, се обръщаше към Сесил в шифровано писмо, току-що предадено от притеснен пратеник.

„Първи юли 1559

Драги Уилям,

Невероятни новини. На днешния ден кралят беше ранен по време на турнир и сега лекарите са при него. Чувам да се говори, че не хранят надежди: ударът може да е смъртоносен. Ако той умре, няма съмнение, че кралство Франция ще се управлява във всяко друго отношение, освен по име, от фамилията Гиз, и няма съмнение, че те незабавно ще изпратят войски да подкрепят своята родственица Мари дьо Гиз в Шотландия, а след това ще се отправят на поход да завладеят Англия за нейната дъщеря Мери, кралицата на шотландците. Като се имат предвид тяхното богатство, влияние и решителност (и справедливостта на техните претенции в очите на всички римокатолици), като се имат предвид слабостта, разделението и несигурността на нашата бедна страна, управлявана от една млада жена, възкачила се неотдавна на трона, чието законно управление е под въпрос, и няма наследник, мисля, че не може да има съмнение за изхода.

В името Божие, в името на всички нас, обърнете се с молба към кралицата да събере нашите войски и да се подготви да отбранява границите, или сме загубени. Ако не поведе тази битка, тя ще изгуби кралството си без борба. При сегашното положение се съмнявам, че може да победи. Ще Ви пратя вест в мига, когато кралят умре. Молете се Богу да се възстанови, защото без него сме загубени. Предупреждавам Ви, че не разчитам на това.

Никълъс“

Уилям Сесил изчете писмото два пъти, а после го бутна леко в най-горещата част на жаравата в личния си кабинет. После седя дълго с глава в ръцете. Струваше му се, че бъдещето на Англия беше в ръцете на лекарите, които, в същия този момент се бореха да задържат дъха на крал Анри II Френски в отпадащото му тяло. Този крал бе гарантирал безопасността на Англия в мирния договор от Като Камбрези. Без него нямаше гарант, нямаше гаранция, нямаше безопасност. Ако той умреше, тогава сребролюбивата управляваща фамилия на Франция щеше да премине с безмилостната си кавалерия през Шотландия, а след това — и през цяла Англия.

На вратата се почука.

— Да? — каза Сесил спокойно: в гласа му не се долавяше и следа от обзелия го страх.

Беше икономът му.

— Пратеник — каза той кратко.

— Въведете го.

Мъжът влезе, покрит с прах от пътуването, със скованата походка на ездач, прекарал цели дни на седлото. Сесил разпозна най-доверения слуга и шпионин на сър Джеймс Крофт.

— Уилям! Радвам се да те видя. Сядай.

Мъжът прие с кимване оказаната му любезност и предпазливо се отпусна в стола.

— Мехури — каза той вместо обяснение. — Спукани и кървящи. Моят господар каза, че е важно.

Сесил кимна и зачака.