Любовникът на девицата

— Робърт, изобщо не бях смела. Изобщо не се държах като кралица, не приличах на нищо. Бях изпълнена със страх като някоя продавачка на пазара. Не можех да повикам стражите си, нямах сили да изпищя. Дори не ми хрумна да се обърна и да го запитам кой е и какво иска. Просто тръгнах по-бързо, а щом той се забърза, се забързах и аз. Чувах стъпките му да наближават зад мен, все по-близо и по-близо, а не можех да направя нищо… — тя избухна в нов пристъп на жален плач. — Чувствам се такова дете! Чувствам се като такава глупачка! Всеки би помислил, че съм дъщеря на свирач на лютня…

Чудовищността на казаното я потресе. Тя млъкна и вдигна просълзеното си лице от рамото му.

— О, господи! — изрече тя накъсано.

Със спокойно, любящо изражение, той срещна очите й, и й се усмихна:

— Никой няма да си помисли нищо за вас, защото никой няма да узнае — каза той меко. — Това остава между нас двамата и никой друг никога няма да узнае.

Тя задуши едно напиращо ридание и кимна.

— И никой, дори да узнае, не би могъл да ви вини, задето се страхувате, ако някой мъж ви преследва. Знаете опасността, в която се намирате, всеки ден. Всяка жена би се страхувала, а вие сте както жена, при това красива жена, така и кралица.

Инстинктивно, тя нави около пръста си тънък кичур коса и го втъкна зад ухото си.

— Трябваше да се обърна към него и да поискам обяснение.

Робърт поклати глава:

— Направихте точно каквото трябва. Може да е бил някой луд, може да е бил всякакъв. Най-разумното нещо беше да дойдете и да ме намерите, и е то че сте тук, в безопасност. В безопасност при мен.

Тя се сгуши малко по-близо до него, и той обви по-здраво ръцете си около нея.

— И никой не би могъл да се усъмни кой е баща ви — изрече той в червените й коси. — Вие сте Тюдор от умната си меднокоса главица чак до бързите малки крачета. Вие сте моята принцеса от династията на Тюдорите и винаги ще бъдете. Спомнете си, че познавах баща ви. Спомням си как имаше навика да ви гледа и да ви нарича своето най-добро момиче Беси. Бях там. Чувам гласа му сега. Той ви обичаше като своя истинска дъщеря и наследница, и знаеше, че сте негова, а сега сте моя.

Елизабет наклони глава назад към него: тъмните й очи бяха доверчиви, устата й започваше да се извива нагоре в усмивка.

— Ваша ли?

— Моя — каза той уверено, устните му покриха нейните и той я целуна пламенно.

Тя не се възпротиви дори за миг. Ужасът, който бе преживяла, а след това — усещането за безопасност с него, бяха силни като любовна магия. Той усети мириса на пот в косите й и новия аромат на възбудата й, и плъзна устни надолу към шията й, до деколтето, където гърдите й изопваха украсения й с дантели корсаж, докато тя се задъхваше леко. Той потърка лице в шията й, тя почувства грубата му брадичка и нетърпеливия допир на езика му, и едновременно се засмя и затаи дъх.

После ръцете му се заровиха в косата й, като измъкнаха иглите, уловиха цяла шепа от прекрасните, спускащи се като водопад кичури, и дръпнаха главата й назад, така че той да може да докосне отново устата й, и този път той почувства вкуса на собствената й пот, солен върху устните му. Той я хапеше, ближеше, изпълваше я с топлината на желанието си и със самия си вкус, докато устата му се наливаше със слюнка, сякаш тя беше вкусно ястие, което беше готов да погълне лакомо.

Надигна се от стола си с нея в обятията си, а тя се вкопчи във врата му, докато той помете със замах свитъка от масата и я положи отгоре, а после се покатери върху нея, като жребец, който покрива кобила. Бедрото му напираше между краката й, докато ръцете му издърпваха роклята й нагоре, така че да може да я докосне, и Елизабет се разтопи под неговите милувки, притегли го по-близо до себе си, отвори уста за целувките му, ненаситно жадуваща да го усети как я докосва навсякъде.

— Роклята ми! — извика тя, обхваната от чувство на безсилие.

— Седни — нареди той. Тя се подчини и се обърна, за да може той да стигне до връзките на пристегнатия корсаж. Той започна да се бори със златистите дантели, а после го изхлузи от нея и го хвърли настрани. Със стон на неудържимо желание зарови ръце, а после и лицето си, в ленената й долна риза, за да почувства топлия й корем през тънкия плат, и заоблените твърди извивки на гърдите й.

Захвърли собствения си жакет, смъкна рязко ризата си и отново се притисна върху нея, с гърди, опрени в лицето й, сякаш искаше да я задуши с тялото си, и почувства как острите й дребни зъби докосват зърното на гърдите му, докато влажният й език обхождаше космите на гърдите му и тя потриваше лице в него като разгонена котка.

Пръстите му неумело задърпаха връзките на полата й, а после, изгубвайки търпение, той хвана връзките, разкъса ги с едно бързо дръпване и смъкна полата надолу от кръста й, така че да може да сложи ръка върху нея.

При първото му докосване тя изстена и изви гръб, притискайки се към дланта му. Робърт се дръпна назад, развърза връзките на бричовете си, смъкна ги, и чу ахването й, когато тя видя силата и мощта му, а после — нейната въздишка на копнеж, когато се приближи към нея.