Любовникът на девицата

— Означава, че той ще има нужда от имение в провинцията — продължи мисълта му Лизи Одингсел. — Когато се издигне в двора. Ще има нужда от голямо имение за съпругата и децата си, когато дойдат, дай боже.

— Не за тази съпруга — каза прозорливо Алис. — Какво е сторила тя някога, освен да бъде бреме за него? Тя не иска това, което иска той: нито такава къща, нито такъв живот. Обвинява го в амбиция, когато това е в самата му природа, в кръвта и в костите му.

Лизи се канеше да възрази, за да защити Ейми, но Уилям се прокашля и плю в огъня:

— Занапред няма значение дали тя ще му се понрави, или няма да успее — каза той безцеремонно. — Сега той има други планове.

— Мислиш ли, че има намерение да я напусне? — попита Алис съпруга си.

Лизи премести поглед от едното мрачно лице към другото.

— Какво?

— Чу ме — каза й Уилям търпеливо. — Също като нея, ти чуваш, но не осъзнаваш. Той е човек, който се издига далече от нея.

— Но те са женени — настоя тя неразбиращо. — Женени пред Бога. Той не може да я напусне. Няма причина.

— Кралят напусна две съпруги без причина — каза Уилям Хайд мрачно. — А половината благородници се разведоха със съпругите си. Всеки римокатолически свещеник в Англия, оженил се през годините на протестантството, трябваше да се откаже от съпругата си, когато кралица Мери се възкачи на престола, а сега навярно половината протестантски духовници ще трябва да сторят същото. Старите закони не важат. Всичко може да бъде преправено. Сега бракът не означава истински брак.

— Църквата…

— Църквата се оглавява от кралицата. Има указ на парламента. Невъзможно е да се отхвърли. Какво ще стане, ако главата на църквата пожелае сър Робърт отново да бъде неженен мъж?

Лицето на Лизи Одингсел беше побеляло от потрес.

— Защо би го сторила?

Тя го предизвикваше да назове причината.

— Та самата тя да се омъжи за него.

Гласът на господин Хайд се сниши до тих шепот.

Лизи остави много бавно чашата си с вино и сключи ръце в скута си, за да спрат да треперят. Когато вдигна очи, видя, че лицето на брат й не беше пребледняло като нейното, а светнало от потиснато вълнение.

— Ами ако нашият лорд стане крал на Англия? — прошепна той. — Забрави Ейми за миг: тя сама подписа заповедта за прогонването си, сега той ще я изостави, тя не му е от полза. Но помисли за сър Робърт! Помисли за нас! Ами ако той стане крал на Англия! Какво ще означава това за нас? Какво ще кажеш за това, сестро?

Ейми чакаше пред портата на църквата в ранните часове на утрото отец Уилсън да дойде и да отключи големите дървени двери. Когато той се зададе по пътеката на църковния двор и я видя, пребледняла в бялата си рокля на фона на сребристата дървена врата, не каза нищо, а й отправи кротка, мила усмивка и мълчаливо отвори вратата.

— Отче? — каза тя тихо.

— Кажи го на Бог, а след това — на мен — каза той тихо и я пусна да влезе преди него.

Зачака в дъното на църквата, като се занимаваше тихо с работата си, докато тя се надигна от мястото, където бе коленичила, и седна на скамейката, и едва тогава отиде при нея.

— Тревоги ли имаш? — попита той.

— Разгневих съпруга си по друг въпрос — каза тя простичко. — И затова не успях да се застъпя за нашия епископ.

Той кимна.

— Не се упреквай за това — каза. — Мисля, че никой от нас не може да направи нищо. Кралицата ще бъде назована „върховен управител на Църквата“. Всички епископи са длъжни да й се подчиняват.

— Върховен управител? — повтори Ейми. — Но как може да стане това?

— Казват, че тя не настоява за нещо повече от титлата, която носеха брат й и баща й — каза той. — Не споменават, че тя е жена и е изпълнена с женски слабости. Не казват как една жена, обречена от Бог да бъде покорна слугиня на съпруга си, прокълната от Бог заради първородния грях, може да бъде върховен управител.

— Какво ще стане сега? — запита едва чуто Ейми.

— Боя се, че ще изгори епископите — каза той овладяно. — Епископ Бонър вече е арестуван, и един по един, когато откажат да превият коляно пред нея, ще бъдат арестувани и останалите.

— А нашият епископ? Епископ Томас?

— Той ще сподели съдбата на останалите, като агнец на заколение — каза свещеникът. — Дълбок мрак ще се спусне над тази страна и ти и аз, дъще, не можем да направим нищо друго, освен да се молим.

— Ако мога да говоря с Робърт, ще го направя — обеща тя. Поколеба се, спомняйки си припряното му заминаване и яростта в гласа му. — Сега той е изтъкнат човек, но знае какво е да бъдеш затворник, да се боиш за живота си. Той е милостив. Няма да посъветва кралицата да унищожи тези свети мъже.

— Бог да те благослови — каза свещеникът. — Малцина ще се осмелят да проговорят.

— А вие? — попита тя. — Ще трябва ли и вие да положите клетва?