Любовникът на девицата

— И съм свободен да се оженя — каза Дъдли. — След като хората забравят съпругата ми, и смъртта й, ще бъда свободен да се оженя отново.

Сесил кимна.

— Всъщност, да. Но не за кралицата.

Дъдли го погледна.

— Какво?

— Става въпрос за скандала — каза му поверително Сесил с дружелюбния си тон. — Както ви казах, когато напуснахте двора. Тя не може да позволи името й да се свързва с вашето. Вашите синове никога не биха могли да седнат на трона на Англия. Вие сте опозорен от смъртта на съпругата си. С вас е свършено като кандидат за ръката на кралицата. Сега вече тя никога няма да може да се омъжи за вас.

— Какво искате да кажете? Че сега вече тя никога няма да се омъжи за мен?

— Именно — отвърна Сесил, почти със съжаление. — Точно така. Сега тя вече никога не може да се омъжи за вас.

— Тогава защо го направи? — настоя Дъдли, с шепот, тих като падащ сняг. — Защо й бе да убива Ейми, моята съпруга, ако не за да ме освободи? Ейми, единствената невинна сред нас, Ейми, която не беше сторила нищо лошо, освен да пази вярата си. Каква беше ползата, ако не да ме освободи за брак с кралицата? Вие сигурно сте се съветвали с нея, сигурно сте изработили този план заедно. Тези, които са го сторили, сигурно са били изпратени от вас злодеи. Защо ви е било да убивате малката Ейми, ако не, за да ме освободите да се оженя за кралицата?

Сесил не се престори, че го е разбрал погрешно.

— Не бяхте освободен, за да се ожените за кралицата — каза той. — Възпрепятстван сте завинаги. По всеки друг начин щяхте винаги да бъдете вземан предвид като добра партия за женитба. Винаги щяхте да бъдете първият й избор. Сега тя не може да ви избере. Лишен сте завинаги от тази възможност.

— Вие ме унищожихте, Сесил. — Гласът на Дъдли се прекърши. — Вие убихте Ейми, стоварихте вината върху мен, и ме унищожихте.

— Аз съм неин служител — каза Сесил, внимателно, като баща, който се обръща към скърбящ син. — Както ви е известно.

— Тя е наредила смъртта на съпругата ми? Ейми е умряла по заповед на Елизабет, за да мога аз да бъда опозорен и сринат със земята и никога, никога да не се вдигна отново?

— Не, не, смъртта й беше нещастен случай — напомни Сесил на по-младия мъж. — Така постанови разследването, дванайсетте достойни мъже от Абингдън, дори когато вие им писахте и настояхте да разследват по-внимателно. Те стигнаха до своето решение и го оповестиха. Беше смърт при нещастен случай. Навярно за всички нас е по-добре да оставим нещата така.

Бележка на автора

Мистерията около смъртта на Ейми Робсарт остава неразгадана четири столетия след смъртта й. Предполагаемите „виновници“ са няколко: злокачествен тумор на гърдата, който обяснява споменатата болка в гърдите, и би могъл да доведе до изтъняване на костите на врата й; агенти на Робърт Дъдли; агенти на Елизабет; агенти на Сесил; или самоубийство.

Заслужават внимание също и уличаващите и недискретни реплики, отправени от Сесил и Елизабет към испанския посланик в дните преди смъртта на Ейми, които той записва, за да ги предаде на господаря си, точно както ги представям в този художествен разказ.

Струва ми се, че Сесил и Елизабет са знаели, че Ейми ще умре в неделя, на осми септември, и умишлено са подхвърлили на посланика доказателства, които да уличат в престъпление Робърт Дъдли. Елизабет уличава себе си в съучастие, като предрича смъртта на Ейми преди събитието, и казва, че тя е умряла от счупване на врата, преди до двора да стигнат някакви подробни новини.

Не можем да знаем защо Елизабет и Сесил биха сторили подобно нещо. Не вярвам, че някой от двамата е изтърсил случайно истината, точно пред човека, за когото е било най-вероятно да разпространи подобен скандал. Предполагам, че Елизабет и Сесил са имали предвид да опетнят Дъдли с престъплението, каквото е убийството на съпругата му.

Сянката на вината безспорно успява да попречи на домогванията на Робърт към трона. През 1566 г. Уилям Сесил пише състоящ се от шест точки меморандум до Частния съвет, изброяващ причините, поради които Робърт Дъдли не може да се ожени за кралицата: „IV: Той е опозорен от смъртта на съпругата си“.

Били ли са Елизабет и Робърт любовници в пълния смисъл на думата? Навярно в тези по-разкрепостени времена можем да кажем, че това едва ли има значение. Това, което наистина има значение, е че тя го е обичала през целия си живот, и въпреки по-късната си женитба за Петици Нолис (още една червенокоска от рода Болейн), той несъмнено я е обичал. Последното му писмо е до Елизабет, в което й признава любовта си, и тя умира с писмото му до постелята си.