Любовникът на девицата

„Ваша светлост, пишеше Сесил от името на шотландците, като наша посестрима по религия, като съюзник, който се бои от властта на французите, като съсед и приятел, ние Ви умоляваме да ни се притечете на помощ. Ако не ни подкрепите, ние се изправяме сами срещу узурпаторите французи, и не може да има съмнение, че след като Шотландия падне, французите ще нахлуят в Англия. В този ден ще Ви се иска да бяхте ни помогнали сега, защото тогава от нас няма да има никой жив, който да помогне на Вас.

Ние не сме нелоялни към кралица Мери Шотландска: ние се опълчваме срещу коварните й френски съветници, а не срещу нея. Опълчваме се срещу регентката, Мари дьо Гиз, която управлява на мястото на нашата истинска кралица Мери. Сънародниците на регентката, френските войски, вече са събрани и готови за битка, всеки договор, който имате с французите, вече е нарушен, тъй като те вдигнаха оръжие срещу нас, на наша земя. Роднините на регентката са наши заклети врагове, а също и Ваши.

Ако се бяхме обърнали с такъв призив към Вашия баща, той щеше да ни защити и така да обедини кралството: това беше големият му план. Молим Ви, бъдете истинска дъщеря на баща си и ни се притечете на помощ.

Можете да добавите каквото желаете, написа Сесил в послепис до шотландските лордове, но внимавайте да не прозвучите като бунтовници срещу законен владетел: тя няма да подкрепи открит бунт. Ако до времето, когато ни пишете, французите са убили някакви жени и деца, редно е да й съобщите за това, а да не си го спестите. Не споменавайте пари, дайте й основание да смята, че това ще бъде бърза и евтина кампания. Оставям на вас да й съобщите сегашната ситуация, когато това писмо стигне до вас и го препишете и препратите. Късмет, и Бог да ви е на помощ.“

„И Бог да е на помощ на всички ни“, каза си изплашено той, докато сгъваше писмото и го запечатваше на три места с празен печат. Беше го оставил неподписано. Сесил много рядко оставяше името си върху документ.

Нова поетична драма, планирана от Робърт, щеше да представи винаги популярната тема за Камелот, но дори той, с безспорния си чар, не можеше да вложи много радост в нея.

Кралицата играеше ролята на духа на Англия, и седеше на трона, докато младите й придворни дами танцуваха пред нея, а по-късно се появиха актьорите със специално написана пиеса, която да възпява величието на управляваната от крал Артур Англия. Имаше участници, чиято роля бе да застрашават златната слава на кръглата маса, като не оставят у никого съмнението, че един от признаците за величието на едно кралство е съществуването на негови врагове. Те бяха сразени без особено затруднение: в създадената от Робърт въображаема Англия нямаше и следа от постоянния ужас на Елизабет от война.

Оглеждайки се из двора сред танцьорите, Елизабет видя Робърт и се застави да плъзне погледа си покрай него. Робърт, застанал достатъчно близо до трона, за да бъде повикан, в случай че тя поиска да говори с него, видя как тъмните й очи го подминават и разбра, че го беше хванала да я гледа.

„Като поболяло се от любов момче“, каза си гневно той.