Хаос

— По това време почти всички магазини и заведения са затворени, ако се надяваш на нещо по-прилично за хапване — отвръща ми спокойно Ан, докато аз започвам да различавам Кенеди стрийт между дърветата, макар да не забелязвам никакъв трафик по нея.

— Затова ще използваме заключения фризер в стаята за почивка — отвръщам аз и й обяснявам под секрет как да получи достъп до нашия Форт Нокс. — Там трябва да има пици, които пазя за спешни случаи. Месни, вегетариански и дори вегански. С глутен и без глутен.

— Наистина ли?

— Какво мислиш, че държим там?

— Последният адвокат, който те е ядосал? Нямам представа.

— Още съм на местопрестъплението, но скоро ще се върна. Бентън ще ме докара — шепна аз.

Поглеждам назад към него и виждам огромния силует на шатрата, който се издига като надвиснала на хоризонта буря. Бентън е достатъчно любезен да изостане на известно разстояние, за да не слуша разговора ми. Не чуе ли какво казвам, няма начин да го предаде на някой друг, а той не е от хората, които ще ми отнемат възможността да работя с уликите по случая. Но и няма да спре колегите си да го направят. Разбира се, ако аз не ги изпреваря.

Изведнъж ми хрумва нещо обезпокоително и започвам да давам разпореждания едно след друго. Обяснявам на Ан, че Ърни Копъл трябва да дойде на работа. Ще ми трябва и някой от лабораторията по хистология, който да му приготви образци за изследване. Ще се появят хора, които ще ни се бъркат, ще ни нареждат и прочее, и ако не започнем незабавно да изследваме уликите, вероятността те да бъдат иззети и изпратени в лабораториите на ФБР в Куонтико, е доста голяма.

Можем да обсъждаме това само по заобиколен начин. Не трябва да оставяме писмени следи и трябва да внимаваме какво говорим по телефона. Надяваме се, докато федералните отправят официално искане, вече да съм приключила с по-голямата част от анализите. Ще направя всичко по силите си, за да намеря отговорите на въпроси, които в противен случай може дори да не бъдат зададени. Елиза Вандерстийл се нуждае от мен, нуждае се да довърша започнатото.

Тя заслужава най-доброто, което мога да й осигуря, на първо място — компютърен томограф. Изказвам предположението, че странните изгаряния с линейна форма може да са отложили микроскопични следи в раните.

— Това не е обичайно при удар от мълния — казва Ан.

— Права си — отговарям аз. — Изобщо не е обичайно.

— За разлика от електрически удар, при който това е напълно възможно.

— Да, но какъв? — питам я аз. — Електроудар от какво? Кое прилича на мълния, но не е? Трябва да открием какво точно се е случило с нея, ако не поради друга причина, то за да гарантираме, че няма да се случи отново.

— Защото само нас може да ни е грижа за това. И никой друг — казва Ан, но и двете знаем какво има предвид.

Ако уликите се озоват в Куонтико, няма да контролираме процеса, няма да знаем кой какво ще намери. Федералните ще следват собствените цели, които може да не съвпадат с моите.

— Аутопсията му е насрочена за утре в Балтимор. Всъщност вече е днес. — Бентън изважда ръце от джоба на панталоните си и поглежда луминесцентния циферблат на китката си. — Господи! Дванайсет и половина! Кога стана толкова късно?

— Предполагам, че ти или някой друг е говорил с доктор Вентор.

Главният съдебен лекар на Мериленд Хенрик „Хенри“ Вентор е сред най-добрите съдебномедицински експерти в страната. Двамата с него участвахме в програмата на Военномедицинската служба на въоръжените сили. Бригс ни обучи, той беше нашият командир, нашият шеф.

— Да, а той вече се е свързал с полицията — казва Бентън.

— Предполагам, че ще заминеш за Балтимор, след като ме оставиш?

— Позволих си да помоля Пейдж да вземе чантата ти за спешни случаи, която държиш в дрешника у дома, така че багажът ти е с нас. Ако ти трябва още нещо, можеш да го вземеш от офиса. Ясно ми е, че трябва да свалиш защитния гащеризон, да вземеш душ… След това ще тръгнем.

— Няма да дойда с теб, Бентън.

— Бих искал да отидем заедно.

— Дори да нямах работа тук, пак не бих искала да се замесвам. Излишно е да ти казвам причината.

— Помощта ти може да ни е от полза, а останалото няма значение.

— Не би трябвало да има значение, но има. Представи си как би реагирала Рути, ако ми зададат определени въпроси под клетва.

— Обещавам, че никой няма да ти задава въпроси.

— Даваш обещание, което не можеш да изпълниш, Бентън. В момента от мен не може да има никаква полза в Балтимор, мога само да навредя. Освен това трябва да довърша този случай. Няма да го зарежа по средата. Затова оставам.

Напомня ми, че Съдебномедицинската служба на въоръжените сили, Пентагонът, ФБР и различни секретни служби искат на аутопсията на Бригс да присъства поне още един старши съдебен патолог, за предпочитане военен от резерва с опит в работата с Военномедицинската служба. С други думи, Бентън очаквал този старши съдебен патолог да съм аз, ако не му бях отказала няколко пъти.

— Пейдж може да се погрижи за Сок и Тесла. Предполагам, че ще останем там няколко дни — добавя той.