Хаос

Аз обаче го забравям. Не мога да мисля непрекъснато за нещо подобно. Никога не съм разбирала хората, включително собствената ми сестра, които полагат толкова много усилия да вгорчат живота на някого, да спечелят някакъв въображаем двубой.

— Тя иска да привлече нашето внимание, да събуди нашия страх. — Бентън продължава да обяснява за пореден път какво цели Кари. — Основната й задача е да наложи волята си над нас, да получи последната дума. Да установи контрол и да увеличи този контрол.

— С кого мислеше, че разговаряш, когато видя телефонния код на Вашингтон и прие обаждането? — питам го аз. — Наистина ли реши, че е следовател от Интерпол?

— Отначало не бях сигурен с кого разговарям. Стори ми се, че е мъж, държеше се адекватно, докато не спомена текущата ситуация в Мериленд. Точно този израз използва, а аз нямах представа за какво става въпрос. Затова го изслушах, след което го попитах защо търси точно мен и откъде е взел телефонния ми номер. Отвърна ми, че съм упоменат като лице за връзка по случая.

— Какъв именно случай? — питам аз и поглеждам обувките си. Едната се изхлузва от крака ми.

— Сега като се замисля, явно е имал предвид Бригс, за чиято смърт научих малко по-късно. Въпросният следовател от Интерпол говореше доста общо. Когато поисках да науча повече подробности, заяви, че бърза. Остави ми телефон, който се оказа номерът на рецепцията на хотел „Хей-Адамс“.

— Абсолютно същото се е случило и с Марино — казвам му аз. — Не може да е съвпадение.

— Съгласен съм. Две фалшиви телефонни обаждания в рамките на няколко минути. И двете уж от Националното бюро на Интерпол. И двете свързани със загадъчни смъртни случаи, причинени от електрически ток, настъпили почти едновременно, но на разстояние стотици километри един от друг — казва Бентън. Спомням си го във фоайето на Харвард Клуб. Разговаряше по телефона, застанал до рояла.

— Докато разговаряше с този тъй наречен следовател, обърна ли внимание дали кашля?

— Странно, че ме подсещаш за това. Да, звучеше като болен от астма.

Възможно беше Кари да е използвала софтуер за манипулиране на гласа, но това не изключва възможността тя или съучастникът й да са болни. Бентън може да е говорил с някого от тях и да не е разбрал. Същото се отнася и до Марино, което е още по-странно. Докосвам лявата стрелка в долната част на дисплея, за да се върна към прозореца, който ще ми покаже подателя на имейла със снимката.

Тейленд Чарли го е изпратил на служебната поща на Бентън преди четири часа, към осем вечерта. С други думи, час и петнайсет минути след като Рути е открила съпруга си в басейна и вероятно четиридесет и пет минути след като близначките са открили тялото на Елиза Вандерстийл тук, в парка, взели са телефона й и са позвънили на 911.

— Искали са да разберем, че са ударили Бригс — обяснява Бентън. — Затова са ми изпратили снимката. Това е техният начин да поемат отговорност. Обаждането до Марино е постигнало същата цел по отношение на случая тук, в Кеймбридж. Така правят терористите и не бива никога да забравяме, че Кари Гретхен е тъкмо това. Тя и съучастниците й са именно терористи, които няма да спрат, докато не бъдат елиминирани.

— Радвам се, че тя ни казва това, което смята, че трябва да знаем — казвам аз. Вътре в мен се надига гняв.

— Ако сама е убила Бригс, в което съм убеден — отговаря Бентън, — това означава, че преди шест или седем часа е била в Бетезда.

— Зависи как го е направила — напомням му. — Ако говориш за нещо от рода на лазерна пушка, монтирана на безпилотен апарат, предполагам, че може да я управлява от хиляди километри разстояние. — Докато казвам това, разбирам какво трябва да направи Бентън.

Той и колегите му ще тръгнат на юг, към Мериленд. Аз обаче няма да се присъединя към тях. Ще постъпят разумно, ако изобщо не ме поканят.

— Снимката, която ни е направила в „Палм“, ме навежда на мисълта, че може да е в района на Вашингтон — потвърждава подозренията ми Бентън. — И ако крайната цел на това, което наблюдаваме в момента, е мащабна координирана атака с помощта на безпилотни апарати, мисля, че Кари Гретхен ще се намира в района между Вашингтон и Балтимор. — Няма никакво съмнение какво ще се случи от тук насетне.

Или какво се случва вече. До няколко часа Бентън ще потегли за Вашингтон или Балтимор. От мен се очаква да бъда с него, докато федерални агенти цъфнат в моя Център в мое отсъствие. Ще вземат участие в аутопсията на Елиза Вандерстийл и ще си наврат носовете на практика във всичко.

36.

Вдига мобилния си телефон още на първото позвъняване, което означава, че очаква обаждането ми.

— В момента паркирам долу — прозвучава гласът на Ан в слушалката ми. Изобщо не си прави труда да каже „здравей“.

— Някакви посетители? — питам аз.

— Никакви засега.

Може да пристигнат доста хора и няма никакво значение, че част от тях ще дойдат неканени, казвам й аз. Няма значение дали ги харесваме или не, дали знаем кои са или не. Трябва да се погрижим за тях като добри домакини. За целта ще имаме нужда от напитки, най-вече кафе, но преди всичко — от храна.