Хаос

— Това ме кара да ти задам въпрос, който никой не трябва да знае, че задавам — казва Бентън. — Възможно ли е да си имаме работа с някакъв вид лъчево оръжие с насочена енергия?

— Вместо какво? Сърдечен пристъп? Сърдечен удар? — Чувам как кожените стелки на обувките ми издават тих джвакащ звук с всяка крачка.

— Става въпрос за саботаж — казва Бентън. — Някой прави нещо на лампата в парка или на басейна на генерала, което ги кара да дадат фатален дефект.

Обръща се назад, сякаш може да види стълба със счупената лампа и парчетата стъкло в подножието му. Всичко това е скрито под шатрата. Все едно гледа към някаква черна дупка в далечния край на потъналия в мрак парк. Тук-там мъждукат светлини и ми позволяват да зърна почти невидими човешки силуети. Намират се на значително разстояние от нас и се взират в кадифената тъмнина, която лъчите на тактическите им фенерчета пронизват.

— Това ли смята Бюрото? — питам аз. — Че някой е убил двама души на две различни места с помощта на електричество, превърнато в оръжие?

— Възможно е да става въпрос за електромагнитен лъч, лазер или релсотрон, за оръжие, което изстрелва енергия вместо куршуми. Технологията съществува отдавна. Според нас е въпрос единствено на време да се случи нещо подобно.

— И какво конкретно средство е използвано в двата случая?

— Нещо като лазерна пушка с голям обсег. Пилотиран летателен апарат. Или в най-лошия случай безпилотен летателен апарат, превърнат в средство за убийство или в оръжие за масово унищожение.

— Нещо като дроновете, които можеш да си купиш по интернет?

— Очаквахме подобно нещо да се случи, чувала си ме да говоря за това, Кей. Един дрон е в състояние да свали голям пътнически самолет, да срути правителствена сграда, да ликвидира световен лидер. Ако на него бъдат монтирани съответните оръжия, може да направи много повече. Изчакваме и наблюдаваме, защото сме сигурни, че след като възможността съществува, някой рано или късно ще се възползва от нея.

— За съжаление дроновете са навсякъде. Не минава нито ден, без да видя някой — отговарям аз. Отново ме изпълва онова неприятно чувство, което изпитах по-рано пред деня. — Дори докато идвах на срещата с теб, над главата ми кръжеше един — добавям.

— Смяташ ли, че те следеше?

— Изобщо не ми мина през ума. Сега обаче, след като говорим за това, се сещам, че го забелязах на Харвард Скуеър, където Брайс се бе показал пред отворения прозорец на колата, преди да вляза в „Кооп“. После видях дрон, докато прекосявах „Харвард Ярд“. Но не мога да преценя дали машината е била една и съща, не се приближи достатъчно…

— Ако моделът е от по-усъвършенстваните в техническо отношение, може да те следи от доста голямо разстояние — казва той. — Забеляза ли колко перки има? Нещо направи ли ти впечатление?

— Приличаше на голям черен паяк, който лети на фона на слънцето. Това е единственото ми впечатление, защото не му обърнах особено внимание. Реших, че някое хлапе от студентските общежития стои на прозореца и си играе с него. Честно каза, не се замислих.

— Младежите са сред основните ползватели на дронове, но ние се страхуваме от появата на самоделни безпилотни апарати за военни цели — дронове, въоръжени с експлозиви, огнестрелни оръжия, тръбни бомби, отровни химикали, дори киселини. Има и по-страшни неща. Особено ако целта е да се тероризира населението…

Докато Бентън говори, в съзнанието ми изникват думите, които Марино изрече преди известно време:

… като се замислиш, Док, този гръм от ясно небе наистина може да се окаже нещо като аналог на Тейленд Чарли…

— Прав си — казвам на Бентън. — Не бихте искали обществеността да узнае, че задавате подобни въпроси. Хората ще започнат да се страхуват да излизат от домовете си, ще се уплашат да не бъдат атакувани от въздуха, докато плуват или карат колело. Ами изгарянията? Знаем ли дали Бригс има подобни белези?

— Има изгаряне на врата. Кръгче с размерите на монета от десет цента.

— Кръгче?

— Да, червено, изприщено — уточнява той, докато аз си мисля за висулката с форма на череп, която Елиза Вандерстийл носеше.

— Имаме ли представа какво е причинило изгарянето с кръгла форма? — питам.

— Не, но трябва да е било нещо, с което е влязъл в контакт, докато е бил в басейна.

— Някакви бижута? Носил ли е метални предмети?

— Нищо освен медната гривна, която никога не сваляше. Онази, от която китката му позеленяваше.

— Ако в метала е имало примеси, възможно е да се е намагнетизирал.

— Когато съдебният медик се е сетил да провери гривната, открил, че намагнетизирането е съвсем слабо. Очевидно е решил, че най-вероятната причина за смъртта е токов удар, тъй като басейнът често се е повреждал. — Бентън продължава да ми разказва какво е открила полицията.