Хаос

Бентън иска да се впусне в преследване на Кари с всички налични сили. Не се съмнявам, че Луси с удоволствие ще се присъедини към него. Идеята да остана сама вкъщи с Пейдж и кучетата не им допада, а нямам никакво намерение да се преместя у Джанет и Деси, особено когато сестра ми е там.

— Можеш да работиш с нас и по двата случая, Кей. Ще бъде като едно време.

— Не, няма да бъде. ФБР не работи с никого, а аз няма да работя за теб или Бюрото. Аз работя за жертвата. В конкретния случай това е мъртвата жена, в чиято компания под тентата прекарах последните няколко часа.

— Не искам да оставаш тук.

— Зная, но се налага — казвам аз, докато приближаваме фаровете, които пронизват горичката в парка.

— Тогава остани в новия дом на Луси в Бостън. Ще бъдеш в безопасност с Джанет.

— Не мога.

— Или те да се преместят у нас, докато ме няма. Така всички ще бъдете заедно.

Чувам да работи двигател на автомобил. Бентън не би оставил скъпото си ауди с работещ двигател дори за две минути. Това означава, че не е дошъл сам, което не ме изненадва. Чудя се кои ли агенти го придружават.

— Отивам в Нордуд, а оттам в Балтимор — казва той.

Луси държи хеликоптера си именно в Балтимор, в покрайнините на Бостън, където има собствен хангар.

— Разбирам. Затова беше с пилотския си гащеризон. Ще летиш с нея. — Замислям се за точния час на появата й, тъкмо когато излизах от фургона.

Бентън трябва да й е съобщил за смъртта на Бригс още преди часове.

— Когато приключа, ще дойда при теб — обещавам аз, докато приближаваме черен шевролет „Тахо“ с тъмни стъкла и правителствени номера.

Задната дясна врата се отваря и от колата слиза непознат мъж.

— Ще ми трябват ден или два — казвам на Бентън, — но ще помогна на Рути. Ще направя всичко по силите си.

Вляво от нас силуетът на института „Кенеди“ се откроява ясно на фона на нощното небе. Гърдите ме стягат изведнъж и оставам без дъх.

37.

Роджър Махант е заместник-директор на офиса на ФБР в Бостън.

Той кара черния шевролет. Бентън се настанява до него, а аз сядам отзад до човек, когото срещам за първи път в живота си. Може да е служител на ФБР, но прилича повече на човек от ЦРУ, тих, сдържан, непроницаем. В момента не мога да се доверя на никого, дори на съпруга си, поне в професионално отношение. Той трябва да застане на тяхна страна. Трябва да покаже, че е един от тях.

Затова няма да ми разкаже всичко, което се случва в момента — не и пред тях. Не може да се държи като мой съпруг и дори като мой приятел. Нищо ново, но се чувствам ужасно самотна, докато той се вози на предната седалка с гръб към мен и не казва нищо или почти нищо. Мога да забравя за присъствието му, докато той попива всяка дума, която изричат останалите. Винаги разбирам когато го прави.

— Още нещо за пиене? — Махант ме поглежда с тъжните си замислени очи в огледалото за обратно виждане.

— Добре съм засега. — Оставям чантата в скута си и полагам ръце върху нея, сякаш някой може да се опита да ми я вземе.

Махант ми бе подал минерална вода и сега оставя празната бутилка на пода. Поглежда често назад, към мен, макар да би трябвало да следи пътя. Не обичам, когато двамата с Бентън започнат да говорят тихичко. Това ми напомня, че съпругът ми е част от колектив, група, племе… Слушам и наблюдавам внимателно от задната седалка, чувствам се неловко, мястото ми не е тук, ситуацията е извън моя контрол… Бентън предложи да ме откара и това е услуга, която не желаех, но не можех да откажа. Очаквам всеки момент да ме подложат на разпит. Ще ме изцедят, преди да довършат онова, което започнах… или най-малкото ще си помислят, че го правят.

За няколкото кратки минути, откакто седнах в колата, не съм задала нито един въпрос. Но доколкото разбрах, човекът на задната седалка до мен е от Вашингтон или от някое място близо до столицата. Като Куонтико или Лангли. Нямам представа с какво се занимава, но явно случайно се е оказал в Бостън тази седмица. Не зная името му. Може и да го е споменал, докато се качвах в колата, но не мисля. Почти сигурна съм, че не е изрекъл и една дума, откакто закопчах колана.

Вътре в салона мирише на пържени картофи, а радиото е включено достатъчно силно, за да разпозная гласа на Хауърд Стърн и втория водещ Робин Куивърс. Не мога да позная от кое шоу е този запис. Не знаех, че Махант е почитател на Хауърд Стърн. Не го очаквах. За малко да ми стане по-симпатичен. Но не. Не би било умно от моя страна.

Не сваляй гарда си.

Петдесет и няколко годишен, гологлав, с очила с дебели рамки, той шофира с една ръка на волана, а с другата държи чаша кафе от „Дънкин Донътс“ и отпива бавно през сламка. Винаги се е държал мило с мен, но обикновено сме се виждали на служебни приеми, празнични поводи, такива неща. Не сме близки. Гледам да не се сближавам с никого от ФБР.

Още в първия ден на нашето запознанство Бригс ме предупреди да не вярвам на федералните. Това винаги ми се е струвало забавно, тъй като той беше — или по-скоро е бил — федерален агент.