Читаем Керванът на робите полностью

Шварц накара кормчията да отиде при лодката и да уведоми гребците, че няма от какво да се страхуват, и там да изчака неговото завръщане. Всички джури се бяха събрали на група. Сред тях се намираше и един мъж, по чиято външност си личеше, че не е от тяхното племе. Наистина кожата му бе силно загоряла от слънцето, но все пак беше много по-светла от тяхната, а чертите на лицето му бяха колкото арабски, толкова и негърски. Фигурата му не беше високи, но много широкоплещеста и изключително яка. Беше облечен със светъл бурнус, който покриваше главата му до челото. На краката си носеше сандали, изплетени от лико, а в ръката си държеше двуцевка, която имаше същия голям калибър, както и едноцевния слоноубиец на словака Бащата на единайсетте косъма. Дългата му сива брада стигаше почти до пояса. Страните на лицето му бяха силно хлътнали. Изразът му оставяше впечатление за душевни страдания, за лишения и голямо физическо напрежение, но погледът на черните му очи беше жив и необикновено остър.

— Това е Sejad ifjal — каза шейхът, като посочи към него. — Той също ще потвърди, че е опасно да се ходи при беландите.

— Искате да посетите беландите? — попита ловецът й измери немците с поглед.

— Само аз искам да отида при тях — отговори Шварц.

— Тогава не ти липсва смелост. Ще ни кажеш ли от кое племе си?

— От никое. Аз съм немзауи126, а ти едва ли познаваш този народ.

— Познавам го, защото живях при един немзауи, който ме избави от голяма опасност и после ми разказа много неща за своята родина. Твоето отечество се състои от няколко страни, всяка от които си има велик и могъщ султан, но върховният шах, който властва над всички се казва Uilelem auwalani127. Така ли е?

— Да — потвърди Шварц.

— Неговият главен везир се нарича Бисамар128, а най-прочутият му джанарал129 е Молтика130, нали?

— Така е.

— Виждаш, че познавам твоята страна и твоя народ. Водили сте големи войни и сте спечелили всички битки, дори сте пленили султана на Фаранза131. Обичам храбрите народи, а вас обичам особено много, защото дължа живота си на един от твоите съотечественици.

— Мога ли да науча кой е бил този човек?

— Можеш. Неговото име, е винаги на езика ми, за да го възхвалявам и да му благодаря. Нарича се Емин Паша и властва над страната Уаделаи. Може би го познаваш, а?

— Да. Той е много прочут човек, който прави всичко възможно да постигне все по-голямо благосъстояние за поданиците си. Не търпи никаква търговия с роби, а в своята провинция изобщо е премахнал робството.

— Постъпва много правилно и затова съм му дваж по-голям приятел, макар да е от вашата вяра, а не е последовател на пророка.

— Какво? Мисля че си арабин и ето защо се учудвам, че си противник на търговията с роби.

— Аз съм от Дар Рунга и по-рано притежавах много роби, които ми прислужваха, но имах и един враг и за да ми отмъсти той отвлече моя син, единственото ми дете, и го продаде като роб. Тогава аз върнах свободата на всичките си роби, поверих шатрите и стадата си на моя брат и започнах да пътувам, за да търся отвлеченото си дете.

— И все още ли не си го намерил?

— Не съм. Изминаха дълги години, през които не съм виждал нито сина си, нито родината си. Скитах се по света като Jahudiel Abadi132, за когото християните разказват, че бил осъден вечно да се скита, защото не дал покой на Иса Бен Мариам. Не съм срещал и моя враг, който ми открадна сина. Не намерих ни най-малка следа и от двамата. Сега не ми остава нищо друго освен да бродя от една страна в друга, от едно племе до друго и да предоставя на случайността да ми донесе някаква вест от изчезналия ми син. Току-що идвам от идрисите и имам намерение да посетя племената беланда и бабукур.

— Но нали ти сам каза, че е много опасно да се ходи при беландите!.

— Да, но ако тръгнеш от тукашните негри, защото живеят с тях във вражда. Обаче аз няма да им кажа, че идвам от джурите. А ти каква работа имаш при беландите?

Шварц му отговори толкова тихо, че негрите нищо не успяха да чуят:

— Искам да ги предупредя, че Абд ал Мот е тръгнал на поход, за да нападне голямото село Омбула.

— Знаят ли джурите какви намерения имаш? — попита ловецът също тъй тихо.

— Възможно е шейхът им да се е досетил. Но аз нищо не съм му казал.

— Не говори за това, защото джурите са приятели на Абу ал Мот. Можеш да бъдеш сигурен, че тайно ще ти поставят какви ли не опасни пречки по пътя. По-добре да се оттеглим настрана, за да можем необезпокоявано да обсъдим този въпрос.

Той отведе двамата толкова надалеч от чернокожите, че те нямаха вече възможност да ги подслушват и наблюдават. Като се подпря с ръце върху пушката си и изпитателно впи поглед в немците, ловецът ги попита:

— Защо искате да направите тази услуга на беландите? Не ви ли е безразлично дали ще бъдат роби или не? Да не би да сте в приятелски отношения с тях?

— Не — отвърна Шварц. — Никога не сме били там и не ги познаваме, но не само нашата религия, а и нашите сърца ни повеляват да ги предупредим.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука