Керванът на робите

— Тогава ще мога да ти се отплатя, ако сега малко ми облекчиш положението като затворник. И тъй, мисля, че ще ми изпълниш тази малка молба.

— Добре, ще рискувам. Но понеже трябва да изпълня дълга си, не бива да ми се сърдиш, ако заповядам на поста да бъде готов незабавно да те застреля, в случай че се отдалечиш на повече от две крачки от ямата.

— Заповядай му! Това е твое задължение и ще постъпиш много добре, ако го изпълниш.

Булукът се приближи до поста, за да му даде съответната заповед, а долу в ямата чаушът доволно поглади брадата си и промърмори:

— Това бе само един опит и той излезе успешен. Аллах ще го просветли да приеме и други мои предложения. Няма да се върна повторно в тази дупка и Абд ал Мот, дано Аллах го унищожи, няма повече да понижи нито един фелдфебел в обикновен войник!

В този момент горе, в края на ямата, отново се появи булукът заедно с поста. Двамата спуснаха въже, по което чаушът се изкатери. Щом стигна горе, той седна на земята и незабавно се нахвърли върху яденето. Постовият се оттегли на разстояние, откъдето не можеше да чува разговора им, но държеше пушката си готова за стрелба. Подофицерът зае място срещу затворника, погледна с удоволствие с какъв апетит се хранеше, а после му каза:

— Докато аз командвам тук, винаги ще получаваш не по-малко изобилна и не по-малко вкусна храна. Надявам се, че ще ми бъдеш признателен!

— Бъди сигурен. Знам, че ще мога да ти се отблагодаря, защото след време самият аз ще стана господар на голяма сериба и ще предприемам много доходни походи за роби.

— Ти ли? — учудено попита булукът.

— Да, аз! — кимна другият.

— Имаш ли необходимите пари?

— Пари ли? Та нима са нужни пари?

— Много, страшно много пари, цяло състояние, каквото притежава и Абу ал Мот.

— Хм-м! Мислиш ли, че той и преди го е имал?

— Не знам.

— Но аз знам. Служил съм му дваж по-дълго от теб и цялото му минало ми е известно.

— Тогава ти си единственият, който знае откъде произхожда той и какъв е бил.

— Абд ал Мот е арабин от племето на хомрите и беше много беден. Служеше като обикновен войник при един ловец на роби и също като мен стигна до чауш.

Това не беше истина, но старият бе скроил определен план и с този измислен разказ целеше да спечели булука на своя страна.

— Беден ли е бил? — попита подофицерът. — И отначало е бил само булук, а после и чауш, също като теб и мен?

— Да, точно така.

— Но как се е сдобил тогава с тази голяма сериба?

— По един колкото прост, толкова и лесен начин. Веднъж неговият господар го обидил страшно много и той се заклел да му отмъсти. И когато след време господарят му предприел един газуах, се случило така, че определил в серибата да остане Абу ал Мот и да поеме командуването.

— Значи също като моя сегашен случай.

— Да. Но ти едва ли притежаваш такава хитрост и находчивост, каквито са проявили на времето Абу ал Мот и неговият булук.

— И булук ли е имал при себе си?

— Разбира се. Дори и ти го познаваш!

— Аз ли? Представа си нямам!

— Ах да! Забравих, че изобщо не знаеш тази история. Неговият някогашен булук е все още при него и му е заместник.

— Да не би да е Абд ал Мот?

— Да. На времето двамата изиграли един номер, който ги направил богати.

— Какво са направили?

— Нещо, което всъщност може да хрумне на всеки подофицер, който е бил пренебрегнат и е бил принуден да се откаже от плячката. Изчакали, докато господарят им заминал, ограбили серибата, опожарили я и заедно с наличния добитък и всичко, каквото могли да вземат, потеглили на юг, стигнали дотук и основали тази сериба и започнали да въртят търговия с роби за своя сметка.

— Аллах ил Аллах! Акълът ми се взе! — възкликна булукът, като широко отвори уста и опули очи.

— Тогава много жалко за теб — отбеляза чаушът. — Ако ти е изхвръкнал акълът, никога няма да станеш богат.

— Аз… богат?… Кой си е мислил някога подобно нещо!

— Ти не си ли?

— Никога! Кой може да си представи невъзможното като възможно!

— Аллах е всемогъщ, за него всичко е възможно. Онзи, когото той пожелае да ощастливи с милостта си, трябва само да посегне и да вземе, стига да има ръце. Но ти изглежда ги нямаш.

— Аз… та нали аз имам ръце, дори две!

— Но не ги използваш!

— Да не би да трябва да посегна и да взема?

— Разбира се!

— Сега ли?

— Да. Няма да ти се предложи друга такава възможност бързо да забогатееш.

Като подофицер булукът изпълняваше задълженията си задоволително, обаче в никакъв случай не се отличаваше с особени умствени способности. Той седеше пред чауша като парализиран, гледайки го смаяно и кажи-речи недоумяващо.

— Аллах акбар! — процеди бавно той. — Правилно ли чух? Че трябвало да постъпя като тези двамата?

— Не само ти, ами аз и ти.

— Но това е… човек изобщо не може да си го представи!

— Тогава се напрегни да го проумееш! Но не губи скъпоценно време. Всеки миг Абу ал Мот може да се завърне. Тогава ще е твърде късно, а подобна възможност никога няма да ти се предложи повторно.

— Ти наистина ли говориш сериозно?

— Кълна ти се в Аллаха и в пророка, че не се шегувам!

— И мислиш, че действително е изпълнимо?