Керванът на робите

— Да, защото Абу ал Мот и неговият булук също са го извършили. Помисли си само за всичко, каквото има тук, за оръжията и многото муниции, за дрехите и инструментите, за стоките и провизиите, за които, ако искаме нещо да купим, сме принудени да плащаме десеторната цена от жалките си заплати! Помисли си освен това за добитъка, който трябва да надзираваме. Размисли само каква стойност има всичко това! Знаеш ли колко слонова кост можем да получим от негрите срещу една-единствена крава?

— О, вече ми е известно. За тази кост в Хартум ще ни дадат трийсет, че и повече крави.

— Тук имаме над триста глави добитък. Постъпим ли както на времето са постъпили Абу и Абд ал Мот, изведнъж ще станем богати хора.

— Истина е, истина е! Но ще бъде грях!

— Не, а ще е само справедливо наказание за двамата. Помисли си! В подобни случаи човек не бива да губи време!

Булукът хвана главата си с две ръце, после попипа носа си, прекара длан по гърдите и коленете си, за да се увери дали наистина е жив и не бълнува, а после възкликна:

— Дано Аллах ме дари с просветлението си! Струва ми се, че сънувам.

— Тогава се събуди, събуди се преди да е станало късно!

— Имай търпение! Душата ми трудно може да се оправи в една толкова необикновена и нечувана работа. Трябва да я подкрепя.

— С какво?

— Ще си донеса тютюн за лулата!

— На врата ми също виси чибук, но нямам тютюн.

— Ще взема и за теб.

Той стана и се завтече за тютюн. Вече се бе отдалечил доста, когато се сети за задълженията си, спря се, обърна се и извика:

— Няма да избягаш, нали? Обеща ми!

— Ще остана! — отговори чаушът.

— Не забравяй, че куршумът на пазача незабавно ще те улучи — нали си затворник!

— Ще удържа на думата си! Но никому не казвай какво си чул от мен!

— Няма. И без друго сигурно никой няма да ми повярва!

Той продължи. Чаушът не се помръдна от мястото си. Беше изял питките и рибата. Взе да глади с две ръце сивата си брада и тихо и доволно замърмори нещо под нос.

Скоро булукът се върна. В ръка държеше торбичката си за тютюн и по нея си личеше, че съдържанието й не беше кой знае колко голямо. В серибите тютюнът е скъпа стока. Въпреки това, след като седна и натъпка лулата си, той подаде торбичката и на чауша. Фелдфебелът бръкна в нея, остави ситно очукания и смесен с други не дотам ценни листа тютюн да се плъзне между пръстите му, направи лукаво-съжалителна физиономия, започна да тъпче лулата си и попита:

— Чий е този тютюн?

— Мой — учудено отвърна булукът.

— Откъде го имаш?

— Естествено тук съм го купил!

— Значи преди малко действително си казал самата истина — акълът ти наистина е изфирясал!

— Защо? — попита булукът, като секна огън с огнивото.

— Нямаш ли друг по-хубав тютюн?

— Не.

— О, Аллах! Нима Абд ал Мот не ти повери цялата сериба?

— Повери ми я.

— И токулите с провизиите ли?

— И тях. Имам за задача добре да ги охранявам. На вратите им висят катанци.

Докато обикновено никой токул не се заключва, онези, които се използват за складове, са снабдени с дървени врати и катинари.

— Но нали ключовете са у теб? — попита чаушът.

— Да, дадоха ми ги.

— Значи можеш да влезеш при буретата с великолепен тютюн, от който пушат само Абу ал Мот и Абд ал Мот, но въпреки това се задоволяваш с този боклук?

Булукът пак зяпна с уста, втренчи поглед в другия и едва след минута-две попита:

— Искаш да кажеш…?

— Да, искам да кажа!

— Аллах, Уаллах, Таллах! Наистина ще е много хубаво, ако мога да напълня торбичката си, без да плащам!

— Само тютюн ли? Всичко, всичко можеш да вземеш, без да плащаш. Ще унищожиш серибата Ом ат Тимса и ще построиш друга.

— Къде?

— На юг, където стоките са по-скъпи, а робите по-евтини.

— Може би при ниям-ниямите.

— Да. Там могат да се направят страхотни сделки.

Булукът взе да се чеше по ръцете, по краката, по всички части на тялото си. Изпитваше някакво извънредно тягостно усещане, но същевременно се чувстваше тъй добре, както никога не се бе чувствал през целия си живот. Страшно му се искаше да стане богат, ала след по-продължително размисляне искрено си призна:

— Е да, ако реша да приема предложението ти, много лесно мога да основа друга сериба, но… не съм достатъчно умен за такава работа.

— Та нали сме заедно! Аз също ще участвам!

— Ах, да! Наистина!

— Впрочем подобно нещо се учи от само себе си.

— Мислиш ли?

— Разбира се, та ти и сега си вече комендант на цяла сериба!

Тогава булукът се удари в гърдите и извика:

— Да, такъв съм! В името на Аллаха, такъв съм! Който се опита да го отрече, ще накарам да го бичуват!

— Щом Абд ал Мот те е назначил за комендант, значи сигурно знае, че ти си подходящият човек за този пост. Следователно те познава далеч по-добре, отколкото се познаваш самият ти.

— Да, познава ме, много добре ме познава! Той знае, че аз съм подходящият човек за тази работа! Значи си на мнение…

— Да, убеден съм, че в най-скоро време ние двамата ще станем най-богатите и най-прочути ловци на роби.

— Прочут — ето това искам да стана — кимна булукът.