Керванът на робите

На суданецът му е съвършено невъзможно да мълчи. Той трябва да говори и да крещи дори когато това безкрайно много му вреди.

Чуваха се и гласовете на Абд ас Сир и Бен Уафа, които може би искаха да накарат слона да свърне в друга посока. Двамата се затичаха надясно, докато животното продължи в права линия точно подир словака и приятеля му. Другите завиха наляво. Те забелязаха, че слонът не е вече по петите им и спряха.

— Да пукна, ако нявга през живота си съм търчал така! — каза Пфотенхауер, поемайки си дълбоко дъх. — Ако бяхме останали на мястото си, куршумите ни хич нищо нямаше да навредят на този звяр, ала ний сичките щяхме да бъдем отъпкани и смачкани. Ей го, де търчи право към гората. Явно е хвърлил око на дребосъка и на дядото на всички градове и народи. Нека побързаме да ги догоним, за да помогнем на двамата!

— Чакайте! — задържа го Шварц. — Да не проявяваме непредпазливост! Не виждате ли, че двамата юнаци току-що се добраха до гората! Там ще намерят сигурно прикритие, тъй че са спасени. Ние обаче само ще се изложим на опасността да ни връхлетят връщащите се мъжкари. Ако искаме да последваме нашите приятели, трябва да го сторим, като заобиколим и внимаваме да не ни видят слоновете. Елате!

В този момент и „скитникът“ стигна до гората. Той се вряза в нея така, сякаш под краката му имаше само трева. При това прегъваше настрани като тръстика или просто пречупваше стволовете на дървета, дебели, колкото мъжко бедро. Бащата на единайсетте косъма дочу зад гърба си силното пращене и пукот на прекършени клони и помисли, че слонът е съвсем близо по петите му, но не посмя да се огледа, а продължи да тича все напред. Но ето че единият му крак се заплете в някакво пълзящо растение и той се просна на земята. Бащата на смеха прелетя покрай него. Тогава дребосъкът бързо се изправи и отново се понесе напред… и за малко да падне в дълбоката вода на блатото, на чийто бряг изведнъж се озова. Наблизо забеляза могъщия ствол на едно дърво. Поглеждайки нагоре, той видя краката на своя приятел. Подскочи нагоре, залови се за най-долния клон, изтегли се на ръце и стъпи върху него. Следващият клон не беше кой знае колко високо. Бащата на единайсетте косъма искаше да продължи още по-нагоре, защото все още не се намираше достатъчно високо и слонът с лекота можеше да го докопа, ала бе принуден да се откаже от намерението си. Дървото беше пострадало от паднал гръм и изгубило короната си. От оцелелите три клона третият бе прекършен така, че бе останало само късо пънче, на което имаше място за един-единствен човек. Точно там се беше настанил хаджията и неволно бе направил такава физиономия, сякаш се намираше на седмото небе на Мохамед, а не в смъртна опасност.

— О, Аллах, какво да сторя! — завайка се дребосъкът. — Ти не можа ли да си избереш някое друго дърво! Всички останали дървета са по-високи и имат повече клони. А тук онзи звяр ще ме откъсне като зряла круша!

— Да не съм те молил да се катериш подир мен! — отвърна му от горе неговият приятел с такава гримаса, като че умираше от смях. — Аз съм на сигурно място. Хоботът му не може да стигне чак до мен.

— Но до мен може! О, Аллах, Аллах, какво да правя! Ей го че идва, вече е тук, тук е!

Обзелият го страх беше колкото голям, толкова и основателен, защото пращенето и шумоленето се разнасяха вече съвсем наблизо.

— Пропълзи по-нататък към края на клона! — посъветва го хаджията. — Той е не по-малко дебел от твоето тяло и стърчи доста навътре над водата. Там чудовището няма как да те достигне. Но побързай, защото вече го виждам!

От по-високото си място той съзря главата на слона, който в този миг обви с хобота си едно изпречило се на пътя му дръвче, изтръгна го от земята заедно с корените и го запокити настрани.

— Да, ще пропълзя, ще пропълзя — ужасено извика дребосъкът. — Това е единственият начин за спасение.

Той започна да лази на четири крака със завидна бързина, докато под тежестта на тялото му клонът се огъна почти до водната повърхност. Там Бащата на единайсетте косъма не можеше да бъде достигнат от слона и едва тогава облекчено въздъхна, но това не трая повече от няколко секунди, защото под него нещо се раздвижи и когато хвърли поглед надолу дребосъкът съзря един хипопотам, който лежеше във водата така, че се подаваха само ноздрите, очите и ушите му.

— Аллах керим — изплашено възкликна човечето. — Alla’ fohk l’ischsch el Husan el bahr. — Боже милостиви. Увиснал съм над леговището на хипопотам!

В същия миг слонът достигна дървото и виковете на Бащата на единайсетте косъма привлякоха вниманието му. Но на първо време животното го остави на спокойствие и се обърна към хаджията, който изкрещя отгоре на приятеля си:

— Дръж се здраво, много здраво, иначе си загубен! Ако този хусан те докопа, ще те направи на каша!