Керванът на робите

Малките очички на слона хвърлиха злобен поглед към хаджията, животното издаде заплашителен тръбен рев и после проточи хобота си, за да сграбчи своя враг. За щастие не можа да го достигне, защото Бащата на смеха седеше два лакътя по-нависоко и освен това бе присвил крака до тялото си. Полустрахливо-полузлорадо той подвикна надолу:

— Опитвай се, опитвай, о, сине на безчестен баща и племенник на вуйчо, когото си направил за смях! Присмивам се на твоята сила и презирам твоя ум. Качи се горе де, щом искаш да ме хванеш!

Скоро слонът разбра, че усилията му са напразни и обърна поглед към Бащата на единайсетте косъма. Приближи се до самия край на брега и протегна хобот, за да го докопа, но и него не успя да достигне. С голямо задоволство дребосъкът забеляза неуспеха му и подигравателно подвикна:

— Страшно ли ти се иска да ме хванеш, а, баща на хобота и големите уши? Ами че тогава покатери се при мен, за да те погаля! Много ми се ще…

Той не успя да довърши какво толкова много му се искаше, защото слонът бързо взе друго решение, което се оказа съдбоносно за дребосъка. Животното бе проумяло, че трябва да се опита да постигне целта си по съвсем друг начин. Ето защо то обви хобота си около клона и го разтърси с такава сила, че Бащата на единайсетте косъма не можа да се задържи, отхвръкна надалеч и пльосна във водата.

Слонът вложи толкова големи усилия да се докопа до жертвата си, че изгуби равновесие. Предните му крака се плъзнаха по хлъзгавия бряг. Той се опита с хобота да се задържи за клона, ала напразно, защото тялото му бе много тежко. Клонът се счупи и животното падна във водата, която се разплиска нависоко и после го погълна.

Обаче още в следващия миг слонът се появи, тоест най-напред се показа издигнатият му право нагоре хобот и на часа бе сполетян от злощастната си участ. „Скитникът“ бе паднал в блатото недалеч от хипопотама, който бързо се приближи, разтвори огромната си паст, и щом хоботът попадна в нея, шумно я затвори и се гмурна. В продължение на десетина секунди водата вреше и кипеше, вдигаха се високи кървави вълни, а после се появи слонът, но без хобот, тъй като той беше отхапан. От ярост и болки животното издаде направо неописуеми звуци и се огледа за противника си. В този миг само на метър-два от него на повърхността изплува хипопотамът. Слонът замахна с глава и нанасяйки му страшен удар, заби целия си бивен зъб в тялото на бехемота. В следващата секунда и двете животни отново изчезнаха под водата.

По време на тази кратка и ожесточена схватка над водната повърхност изскачаше ту задната част от тялото на слона, ту едната страна на хипопотама. „Скитникът“ не можеше да се отърси от бехемота, а той пък напрягаше всичките си сили, за да задържи врага си под водата и да го удави. Вдигнаха се такива огромни вълни, сред които нависоко пръскаха цели фонтани, че не бе възможно да се следят отделните движения на двете животни.

Докато траеше битката между великаните на животинския свят, останалите обитатели на блатото благоразумно се държаха далеч настрани, което беше цяло щастие за Бащата на единайсетте косъма, отхвръкнал толкова навътре във водата, че ако не бе това благоприятно обстоятелство, крокодилите щяха да го докопат преди още да успее да се добере до брега. Дребосъкът изплува бързо на повърхността и напрегна всички сили час по-скоро да стигне до сушата. След като най-сетне се изкатери по брега, той се извърна и тъй като от него се стичаше вода, размаха юмруци и извика:

— Хамдулиллях, спасен съм! Искахте да ме изядете, но сега нека шейтанът ви разкъса заедно с цялото ви потомство! Елате бързо насам и вижте как се справих със слона и с хипопотама!

Последните му думи бяха отправени към Шварц и Бащата на щъркела, които тъкмо в този момент се приближаваха по брега.

— Да, елате, елате бързо! — извика и хаджията от дървото.

— Изобщо няма нужда ние да ги убиваме, защото сами взаимно ще се изтрепят. Погледнете Бащата на хобота! Мъчи се да изкара хипопотама на сушата, но не може да се освободи от него и ще трябва най-мизерно да се прости с живота си.

Бехемотът беше мъртъв. Под краката на слона имаше вече дъно и пристъпвайки заднешком, той се опитваше да завлече тежкото животно на зъба си до брега. Но въпреки всички положени усилия не му се удаваше да се освободи от него и „скитникът“ не преставаше да реве от ярост, при което от смъртоносната му рана бликаше дебела струя кръв.

— Ето че опасността ни се размина — обади се Пфотенхауер.

— Да сложим най-сетне край на тази история!

Той се прицели с пушката си в слона и натисна спусъка. При първия изстрел животното се олюля, при втория подритна със задните си крака и после падна във водата, която го скри от погледите им. Щом видя това, хаджията само за броени секунди се спусна от дървото.