Керванът на робите

Сред тях бяха европейците, Синът на верността и храбрият Баща на смеха. Всички останали, както и Бащата на половината и Хасаб Мурат бяха изчезнали. Пленените и вързани хора на фелдфебела лежаха заедно с него напълно неподвижно и безмълвно, за да не привлекат вниманието на животното върху себе си.

Но имаше и още един човек, който не избяга — Абд ас Сир, Синът на тайната. Още с появяването на слона младежът се хвърли на земята и вместо да избяга бързо запълзя право срещу него.

— Бягай, в името на Аллаха! — извика му Синът на верността. — Той ще те смачка. Това е „хахджил“.

Тази дума има значение на нехранимайко, негодник, скитник. Следователно заради необузданата му ярост, злоба и коварство това чудовище бе прогонено и отбягвано даже и от себеподобните си.

— Да, хахджил е — потвърди Пфотенхауер. — Вашите куршуми не могат да му направят нищо. А не улуча ли и аз слабото му място, Господ да ни е на помощ!

Мъжете се бяха скупчили близо един до друг, пушките им се насочиха срещу животното. Но вече споменатото място, в което трябваше да се целят, не се виждаше, защото слонът държеше хобота си изправен нагоре като че сам съзнаваше уязвимостта на основата му и искаше да я предпази със самия хобот.

Разбира се, всичко се разигра много по-бързо, отколкото е възможно да бъде разказано. Животното се приближи на не повече от четиридесетина лакътя.

— Разпръснете се и стреляйте отстрани — извика Бащата на щъркела, — така ще имаме по-добра цел.

Той направи няколко скока настрани и другите последваха примера му с изключение на дребничкия словак, който приклекна на едно коляно и насочи дулото на тежкия си катил елфил право към отворената паст на великана.

— Аллах, помогни на куршума ми да проникне в мозъка — извика той, — иначе това добиче ще ме смачка!

Той натисна спусъка и изстрелът му има двоен успех. Бащата на единайсетте косъма бе така ритнат от пушката в главата, че се просна на земята.

— Lisir’rak — сега загазихме! Свършено е с мен! — изкрещя той, без да отмества втренчения си поглед от слона.

Ала хоботът на великана не се спусна да сграбчи или смачка дребничкия стрелец. Той изобщо не се помръдна, дори самият слон остана неподвижен. И това бе втората последица от изстрела. Големият тежък куршум бе накарал животното да спре в най-бързия си бяг. То стоеше на мястото си като парализирано, без да помръдва нито на сантиметър, което, разбира се, трая само броени секунди, но се оказа достатъчно за спасението на словака.

Верният му приятел. Бащата на смеха, видя надвисналата над главата му опасност и му подвикна:

— Бягай! Аз ще го задържа!

Той се втурна няколко крачки напред и изпрати един куршум на животното в дебелата част на хобота му, естествено без да постигне желания резултат. И той, и словакът щяха да загинат, ако през тези кратки секунди Синът на тайната не беше намерил време да изпълни своя замисъл.

Абд ас Сир бе стоял малко встрани и слонът, без да го забележи или без да му обърне внимание, профуча покрай него и после, улучен от куршума на дребосъка, спря на място. Тъкмо в мига, когато Бащата на смеха стреля, Синът на тайната светкавично се изправи на крака, втурна се към един от задните крака на великана, замахна с дългия си нож и му нанесе удар, за да пререже сухожилието. Дали не успя да улучи точно въпросното място или пък ножът му се оказа недостатъчно остър, накратко, намерението му се провали и слонът бързо се извърна да види кой е новият му неприятел.

Но той забеляза не само един, а много повече врагове. До този момент вниманието на всички бе насочено към самотника, но не и към причината за предишния тътнещ шум, от който можеше да се предположи, че се приближава цяло стадо. Старият отшелник беше дръзнал да се приближи до група себеподобни и те го бяха погнали, за да го прогонят надалеч. След като той заобиколи гората край врязалия се навътре залив на блатото, преследвачите му го изгубиха из очи и някоя и друга минута го търсиха наоколо. Ала ето че в този миг и те се появиха иззад последните дървета. Да го зърнат и с ужасяващо тръбене да се втурнат подир него, бе работа само за секунди. Несъмнено тези врагове му се струваха далеч по-страшни от хората, защото той бързо се обърна и панически побягна в предишната си посока, без да си отмъсти за нанесените му рани.

Четириногите му противници бяха дванайсет на брой, едно малко стадо, с което не му бе възможно да мери сили. Несъмнено всички се числяха към едно и също семейство, чийто предводител, стар мъжкар, тичаше начело. Следваха го четири мъжки животни, четири женски и три малки. Разгневени от скитника, те не обърнаха никакво внимание на присъстващите хора, а с тежки стъпки, но и с почти невероятна бързина преминаха край тримата мъже и продължиха преследването — само че не всичките.

Словакът и приятелят му се бяха изплъзнали от „нехранимайкото“, без да бъдат засегнати от краката му. Когато се появи втурналото се напред стадо. Бащата на щъркела извика:

— Оставете мъжкарите да отминат и се целете само в малките! Тогава съвсем сигурно и женските няма да ни избягат.