Читаем Керванът на робите полностью

— Тогава ще говоря по-ясно. Познавам емира едва от три дни и представа си нямах за досегашните му преживелици. И ето че преди малко ти заговори за сина му, което събуди любопитството ми. След като ни вързахте за дървото, аз го разпитах и той ми разказа всичко. Волята на Аллаха била аз да превърна болката му в радост, защото познавам сина му.

Абд ал Мот не успя да се овладее. Той направи един жест, издаващ изненадата му, и извика:

— Къде е той? Къде се намира?

— Не е там, където ти каза.

— Че къде ще е другаде?

— В много добри ръце — при моите приятели и спътници. Той не е сляп и болен, а може и да говори, защото не си му изтръгнал езика! Станал е великолепен младеж и баща му с върховно блаженство ще го притисне до сърцето си.

— Хич да не си въобразява! — избухна Абд ал Мот. — Все още сте мои пленници и аз ще се погрижа баща и син да се видят едва на оня свят. Нима можех да подозирам, че жената на негърския крал ще избяга заедно с момчето!

Шварц го беше подлъгал да каже онова, което искаше да научи от него. Нерядко гневът изтръгва от устата на хората необмислени думи. Ето защо целта на немеца беше да ядоса ловеца на роби още повече, като му каза:

— Не си подхванал кой знае колко умно нещата. Фактът, че не си отвлякъл момчето по-надалеч, ме кара да предполагам, че Аллах те е дарил с твърде малко мозък.

— Мълчи, чакал такъв! Нима езерото Мукамба не е достатъчно далече от Дар Рунга? Нима не е необходимо да пътуваш няколко месеца, за да стигнеш оттам до земите на племето матва?

— Не го оспорвам. Но резултатът показва, че е трябвало да го отведеш още по-далеч на юг. Глупаво е било от твоя страна да го продаваш на краля на матва.

— Престани да ме обиждаш, иначе ще те накарам да трепериш пред мен! За него кралят ми заплати стойността на десет черни роби. Искаше да го угои, за да опита и той веднъж месото на бял човек. Нима съм виновен, че жена му не го обичаше, защото я беше отвлякъл и че му избяга заедно с момчето, към което се бе силно привързала?

— Тогава е трябвало по-късно да ги издириш и двамата!

— Я не ми давай съвети! Нямам нужда от тях. Сам знам какво да правя. Жената никога повече не се завърна при племето си. До този момент бях убеден, че нейде по пътя е загинала заедно с момчето.

— Е, тогава аз мога да те осведомя, че нещата стоят съвсем иначе. Двамата са живи и жената е разказала как си продал момчето на чернокожия крал. Преди известно време тя те е видяла и познала.

— Къде? Къде е тя сега?

— Да не съм глупак, че да ти кажа.

— Говори, заповядвам ти!

— Не е необходимо да ти давам такива сведения. Обикнах момчето, което вече е станало младеж и тъй като съвсем случайно срещнах баща му, скоро двамата ще се прегърнат и никога повече няма да се разделят.

— И заедно ще идат в ада, а и ти ще ги придружиш, гяур такъв! — изкрещя Абд ал Мот, като извади ножа си и го насочи към Шварц.

Немецът го погледна спокойно право в очите и каза:

— Забий го в гърдите ми, ако смееш! Убиеш ли ме, така ще унищожиш и собствения си живот, защото ще премахнеш единствения човек, който може да те спаси!

С безкрайно смайване похитителят на деца попита:

— Да ме спасиш? Ти мене? Ами от кого и от какво?

— От отмъщението на Масуф, отвлеченото от теб момче. Това отмъщение ме накара да тръгна подир теб, за да предупредя беландите и да те погубя. Сам виждаш, че не изпитвам никакъв страх и съм откровен към теб. Аллах пожела да срещна по пътя си неговия баща, когото досега Масуф напразно беше търсил. Момчето се придружава от могъщи закрилници, заели се да му помогнат, защото е син на един емир. Върнеш ли се обратно, очаква те сигурна смърт, а не ме ли видят и научат ли, че съм паднал убит от ръката ти, твоят край ще бъде дваж по-ужасен.

Шварц изрече тези думи толкова убедително, че от смайване Абд ал Мот доста дълго не можа да проговори. Най-сетне къде въпросително, къде утвърдително той се обади:

— Лъжеш, за да се спасиш, нали?

— Мисли каквото си искаш — отговори му ученият и повдигна рамене. — Твоята съдба е в собствените ти ръце!

— Значи ме чакат да се върна, така ли?

— Да.

— Къде?

— Как можеш да ми задаваш такива въпроси, на които, ако ти беше на мое място, никога не би отговорил! Мислиш ли, че съм по-малко умен от теб?

— Да, наистина си умен, тъй умен и хитър, че човек не знае дали лъжеш или казваш истината.

Той се загледа мрачно пред себе си. Как му се искаше да се съмнява в твърденията на немеца, ала те бяха изречени с толкова уверен и настойчив тон, че беше трудно да не му се вярва. След минута-две Абд ал Мот бавно вдигна глава, втренчи пронизващият си поглед в Шварц и го попита:

— Ако е така, както казваш, как тогава ще можеш да ме спасиш? Къде да отида след този поход? Ще трябва да се върна в серибата при Абу ал Мот, защото там е цялото ми имущество. Послушам ли те да избягам, ще стана просяк.

Вътрешно Шварц тържествуваше. Вече вярваше, че е спечелил играта и отговори:

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука