Читаем Юлиан полностью

— Именно, августе. Те разправят, че този някогашен император бил убит от персийските демони, защото се осмелил да прекоси реката Абора. Казват, че светкавици го убили. Казват, че на нас ни е забранено да влизаме в Персия.

Изненадах се. Невита, който не се бои от никого, се плаши от демони. Започнах да му говоря, както учител говори на дете:

— Невита, преди сто и двадесет години Гордиан победил Великия цар в сражение. Сетне бил убит от собствените си войници. Персийците нямат нищо общо с неговата смърт. Те не са демони. Те са хора, а хората могат да бъдат победени, особено персийците. Много пъти досега сме ги побеждавали.

Невита понечи да попита: „Кога?“, но после се отказа. В края на краищата като римски консул от него се очаква да има някакви познания по римска история. А доколкото ми е известно, той никога не е чел каквато и да е книга, макар че, когато говорехме за похода, ми заяви съвсем сериозно, че изучавал живота на Александър. Попитах го коя биография чете и той каза: „Александър и злият магьосник“ — един популярен роман!

Успокоих Невита. Разправих му за победите на Лукул, Помпей и Вентидий, Траян, Вер и Север. Тези имена, изглежда, бе чувал и той видимо се успокои. Разбира се, не споменах нито дума за пораженията ни.

— Та кажи на войниците, че те се боят от персийците, защото Констанций се боеше от войната въобще.

— Ти им кажи, императоре — каза Невита. Той е единственият човек, който се обръща към мен с тази военна титла. — Тези неща са им неизвестни. А и много се говори, че ще настъпят лоши дни.

— Галилеяните ли говорят така?

— Не зная кой пуща тези слухове — рече той, като вдигна рамене. — По-добре ти да им държиш едно слово по история, както си знаеш.

Това беше, опит от страна на Невита да каже нещо духовито. Изсмях се, за да му покажа, че оценявам този негов опит.

— Ще им говоря, когато стигнем в Дура — рекох аз. Невита поздрави и понечи да си тръгне, но аз го спрях.

— Би било добре… — подех аз. Но сетне, сам не зная защо, реших да не довърша мисълта си. — До утре, Невита.

Останах сам в сянката на гробницата. Имах намерение да му наредя да открие кой разпространява тези слухове. Но се отказах. Да прибегне човек до тайни агенти и среднощни разпити, значи да убие бойния дух на войската. Достатъчно бе, че Невита ме предупреди. Трябваше да бъда нащрек.

Потеглихме за Дура. Едва бяхме изминали няколко мили на юг от Зайта, когато от изток се зададоха двама конници, които носеха голям вързоп помежду си. Отначало помислих, че е човек, но като доближиха, видях, че е огромен лъв. Максим възбудено прошепна в ухото ми:

— В Персия ще умре цар!

Но аз вече сам бях схванал значението на това предзнаменование. Въздържах се да задам естествения въпрос: „Кой цар?“ Но тъй като този персийски лъв бе убит от римски копия, възможно е персийският цар Сапор да бъде убит от римско оръжие.

Впрочем това бе първият лъв, който виждах от близо; дори мъртъв, той беше страшен с дългите си като палеца ми зъби и жълтите си очи, в които още блестеше кипящата ярост на живота. Заповядах да одерат лъва. Ще покривам леглото си с кожата му.

Продължихме пътя си към Дура. След малко слънцето се скри, небето потъмня, забляскаха светкавици. Разрази се страшна буря с гръмотевици. Дъждът ни измокри до кости, стана ни студено, но продължихме да вървим напред. Малко преди да се свечери, при мен дойде Виктор.

— Августе, светкавица уби един войник. — Макар че е галилеянин, Виктор се интересува от поличби както повечето военни. — Когато избухна бурята, той поял два коня на реката. Тъкмо тръгвал да ги върне в кохортата си, и паднал гръм. Убил го на място.

— Как се казва?

— Йовиан, августе.

Престорих се, че приемам това просто като допълнителни подробности.

— Да бъде погребан — рекох и отминах нататък.

Пръв заговори Максим:

— Тази поличба не е много ясна. Това, че войникът е носил името на царя на боговете, на самия гръмовержец Юпитер, не значи непременно, че се касае за цар.

Но аз не слушах. Това е въпрос за етруските.

Разположихме се на лагер в околностите на Дура изоставен преди много време град, чиито тухлени къщи постепенно се превръщат отново в кал, от която някога са ги изградили ръцете на отдавна мъртви хора. Като изключим стадата елени, улиците бяха пусти. Разреших на войниците да убият колкото могат за храна. Забавно беше да гледаш как най-добрите ни стрелци и кавалеристи препускат през калните улици и гонят елените, които като опитни бойци, следващи предварително определен план, веднага побягнаха към реката и преплуваха на отсрещния бряг. Сред реката лодкарите убиха много елени с греблата си.

Нея вечер Максим, Приск и аз вечеряхме в палатката ми с прясно еленово месо. След вечеря при нас дойдоха етруските жреци. Главният жрец е възрастен човек на име Мастара, много почитан в Рим, където някога сенатът се съветвал с него. Отбелязвам тук за себе си, че Мастара от самото начало се обяви против този поход. Той дори изтълкува убиването на лъва като неблагоприятно за мене знамение.

Перейти на страницу:

Похожие книги

100 великих интриг
100 великих интриг

Нередко политические интриги становятся главными двигателями истории. Заговоры, покушения, провокации, аресты, казни, бунты и военные перевороты – все эти события могут составлять только часть одной, хитро спланированной, интриги, начинавшейся с короткой записки, вовремя произнесенной фразы или многозначительного молчания во время важной беседы царствующих особ и закончившейся грандиозным сломом целой эпохи.Суд над Сократом, заговор Катилины, Цезарь и Клеопатра, интриги Мессалины, мрачная слава Старца Горы, заговор Пацци, Варфоломеевская ночь, убийство Валленштейна, таинственная смерть Людвига Баварского, загадки Нюрнбергского процесса… Об этом и многом другом рассказывает очередная книга серии.

Виктор Николаевич Еремин

Биографии и Мемуары / История / Энциклопедии / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
1917 год. Распад
1917 год. Распад

Фундаментальный труд российского историка О. Р. Айрапетова об участии Российской империи в Первой мировой войне является попыткой объединить анализ внешней, военной, внутренней и экономической политики Российской империи в 1914–1917 годов (до Февральской революции 1917 г.) с учетом предвоенного периода, особенности которого предопределили развитие и формы внешне– и внутриполитических конфликтов в погибшей в 1917 году стране.В четвертом, заключительном томе "1917. Распад" повествуется о взаимосвязи военных и революционных событий в России начала XX века, анализируются результаты свержения монархии и прихода к власти большевиков, повлиявшие на исход и последствия войны.

Олег Рудольфович Айрапетов

Военная документалистика и аналитика / История / Военная документалистика / Образование и наука / Документальное