Юлиан

В общи черти етруската религия е добре известна, но подробности за нея малцина знаят. От незапомнени времена най-характерното за етруската религия е особената й хармония с естествените сили на природата. Първото откровение е всеизвестно. Едно дете от божествен произход, Тагес, се появило в нивата на един селянин на име Тархон и му издиктувало една свещена книга, която станала основа на тяхната вяра. По-късно младата богиня Вегоя се появила по време на един обред в чест на бога на гръмотевицата и дала на жреците една втора книга, съдържаща наставления как да се тълкуват небесните знамения, особено светкавиците. Според тази книга небето е разделено на шестнадесет части, всяка една свещена за дадено божество (макар същият бог понякога да може да упражнява влиянието си в други части на небето). По посоката, откъдето идва светкавицата, по ъгъла на падането й и, разбира се, по мястото, където пада, може да се разбере кой бог е изразил волята си.

Мастара не бе загубил нито минута. Вече бе разучил как е бил убит войникът Йовиан.

— Първожрецо, светкавицата дойде откъм деветия дом. — Знаех какво означава това, преди да ми го изтълкува. — От дома на Арес. Това е домът на войната. В единадесетия час Арес срази войника Йовиан край реката на запад от нас. Това означава, че един воин от Запада, един цар, ще бъде убит към края на войната. Сега гадаем и пресмятаме, за да установим точния ден и час на смъртта на този цар. До утре ще можем да ти кажем кога това… предупреждение ще се сбъдне.

Ето какво разкриваше тълкуването. За известно време всички мълчахме. Максим, който седеше срещу мен, усукваше брадата си с ръка, притворил очи, сякаш се вслушва в някакъв вътрешен глас. Приск, седнал на коравата пейка, неспокойно мърдаше дългото си тяло. Етруските стояха неподвижно със сведени очи.

— Възможно е — рекох накрая — царят да е Сапор.

— Първожрецо, Сапор не идва от запад.

— Ако гледаме точно, и аз не идвам от запад — отвърнах аз, готов да почна да извъртам, както винаги става, когато хората чуят неблагоприятно предсказание. — Аз идвам от север. Единствените царе от запад са сарацинските князе. По моето тълкуване един от тях ще умре на бойното поле.

— Тогава да продължим ли да пресмятаме?

— Не — рекох твърдо аз. — Не е необходимо. Но понеже войниците вероятно са чули първото ти тълкуване, искам второто — и правилно — тълкуване да бъде широко разгласено.

Мастара се поклони. Той и жреците му си отидоха. Приск избухна в свойствения му ироничен смях.

— Сега разбирам защо ранните императори винаги са настоявали да бъдат и първожреци.

— Не смятам, че погрешно изтълкувах поличбата възразих аз.

Но съзнавайки, че думите ми не прозвучаха много убедително, обърнах се за помощ към Максим. Той отвори очи и скочи на крака; сетне се обърна първо на запад, после на север и на юг.

— Дори не е сарацин! — каза той внезапно. — Африка. Мавритания. Там се намира осъденият на гибел цар.

Отпървом си помислих, че може би Максим говори така само за да ме ободри, но тъй като до края на вечерта той беше все така оживен, сега му вярвам. Току-що написах писмо до Салустий, с което го моля да ми съобщи какво става с мавританските царе.

Зазорява се. Не съм спал двадесет и четири часа, нито пък ще мога да спя през следващите дванадесет часа. До един час трябва да тръгнем на поход. Чувам прислужника си Калист, който предава паролата на стражата пред палатката. Сега трябва да си набележа някои точки за речта, която днес ще произнеса пред войниците. Главата ми е празна. Очите ми горят. Как да започна?

Приск: Речта има успех. Ако Юлиан е бил уморен, умората не му личеше. Между другото, като описва срещата ни с етруските, той пропуща забележката, която направих: „Какъв смисъл има да слушаш гадатели, щом не вярваш каквото ти казват?“ Но Юлиан твърде много прилича на християните, които успяват да намерят в свещената си книга потвърждение на всичко, което искат да бъде потвърдено.

Речта на Юлиан оказа въздействие. По най-кратък и убедителен начин той обясни на войниците колко често римските войски са печелили победи в тази страна и ги предупреди да не слушат пораженците, особено онези, поставени между нас от персийците, на чиято хитрост и подлост особено наблегна. Когато завърши речта си, се чуха много одобрителни възгласи. Галите викаха възторжено, но източните легиони не бяха въодушевени, особено кавалерията на Виктор. По-късно споменах за това на Юлиан. Той потвърди впечатлението ми.

— Но те не ме познават. Галите ме познават. След като спечелят някоя и друга битка и плячкосат няколко града, ще обикнат пълководеца си.

Това беше практичният воин Юлиан, не елинистът хуманист!

Юлиан Август

14 април

Л. Арин., Орм., кав.; д. Нев. Терц., Пет., К., ц., пех. Ю… Даг, Вик.; Ван. 1500 раз.; Пир.; Луц, флота; остров Аната: Луц. 1000? Чакаме. Киб. Мит. Хер.