Юлиан

Ругаех се наум, загдето се похвалих с военния си опит. Истинският философ би използувал свои оръжия в разговора и никога не би влязъл в двубой на чужда територия. Значи не съм идеален философ. Всички казват това.

— Да… Галия — рече той, като че ли това беше напълно достатъчно. Не можах да отгатна нито настроението, нито отношението му. И двамата мълчахме и наблюдавахме как Максим говори някакви нелепости на неколцина млади офицери, които го слушаха прехласнати. Дългата му брада беше внимателно сресана и той носеше мантия от жълта коприна, дар от някакъв китайски магьосник; или поне така разправяше. Вероятно я беше купил на пазара в Антиохия.

— Можеш ли като оногова да накараш твоите богове да се появят? — неочаквано попита Виктор. Той спечели за миг сърцето ми, понеже така мразеше Максим, че не искаше да произнесе името му.

— Не — казах аз, — боговете ме оставят на мира. Но и аз пък не се опитвам да говоря с тях.

— Вярваш ли? — Въпросът му беше зададен с такъв поривист и настойчив тон, че аз се обърнах да го погледна. Не съм виждал толкова студени очи, както онези, които ме гледаха изпод гъстите светли вежди. Сякаш пред мен бе застанал лъв.

— В какво?

— В Христа.

— Вярвам, че е съществувал. — Самообладанието ми се беше вече възвърнало. — Но не го смятам за бог.

Виктор отново стана римски пълководец.

— Походът ще трае дълго — рече той, като че ли говореше за времето. — Но ние ще победим.

Юлиан Август

3 април

Намираме се в Цирцезиум, деветдесет и осем мили южно от Калиникум. Тук сме от два дни. Всичко върви добре.

На 28 март, докато бяхме още в Калиникум, четири сарацински племена се явиха пред портите на града. Вождовете им желаеха да говорят с мене. Сарацините са известни като най-дивия народ на земята и на думата им изобщо не може да се разчита. Живеят в шатри сред пустинята. Никога не построяват дори и колиба, нито пък обработват и педя земя. Неспокойно бродят из пустините на Асирия, Египет, Мароко. Живеят от лов и всякакви саморасли плодове. Малцина от тях са вкусвали жито или вино. Обичат да воюват, но само по техния начин. Бива ги за внезапни нападения (те отглеждат особени породи от бързи коне и камили), но тъй като се бият само за плячка, в редовно сражение няма голяма полза от тях. Най-добри са като разузнавачи, могат да се използуват, за да безпокоят противника с постоянните си набези.

Салуций ме съветваше да не ги приемам.

— Ще ти предложат помощ срещу Сапор. След това ще направят същото предложение на Сапор (ако вече не са го направили) и ще измамят и Сапор, и теб.

— Значи трябва да бъдем предпазливи. — Това изобщо не ме разтревожи.

Приех сарацинските вождове. Те бяха дребни, жилести хора, почернели от слънцето. Облечени са в широки наметала до коленете. Под наметалата си носят само кожени панталони. Един от десетимата шейхове знаеше гръцки.

— Дойдохме, господарю, да почетем повелителя на света. — Сарацинът даде знак на един от спътниците си, който му подаде някакъв предмет, завит в копринена кърпа. Вождът разви кърпата и ми подаде тежка златна корона. Хермес знае от кой цар я бяха взели като плячка. Приех короната и държах кратка реч, на която техният вожд отговори:

— Господарю, искаме да се сражаваме наред с теб във войната срещу Сапор. Нашата храброст е известна по цялата пустиня. Нашата вярност към императора е далеч над обикновената човешка вярност, тя е божествена…

Салуций се изкашля, но не смеех да погледна към него.

— … затова, господарю, докато ние сме с теб в пустинята, няма да се боиш от нищо.

В този момент, за ужас на Анатолий, Невита влезе тичешком в палатката:

— Господарю, флотата пристигна!

Всички наскочихме като възбудени деца. Оставих Салуций да се оправя със сарацините. След това, последван от целия Императорски съвет, се отправих към пристанището. Докъдето се простираше погледът, се виждаха кораби.

50 б, 64 п 1403 т К. Луц.

Приск: С това свършват бележките му за този ден. Съкращенията означават, че имаше 50 бойни кораба, 64 понтонни лодки за мостове, 1403 товарни кораба с припаси, оръжие, леярни, обсадни машини. Комит Луцилиан командуваше флотата. Спомняш си, че той беше началникът на гарнизона в Сирмиум, когото Дагалайф плени посред нощ. Макар да беше смешна фигура, Юлиан го използуваше, защото имаше важни връзки със семействата, които владеят света. Въпреки че империята е обширна, тези, които я управляват, са малобройно и сплотено семейство. Всеки военачалник познава или е чувал за всички други военачалници. Помежду си разговарят само за такива неща: „Как е старият Марцел? Все още същата жена ли има? На нова служба ли е?“

Когато Юлиан и Императорският съвет пристигнаха, Луцилиан ги чакаше на брега. Той поздрави императора най-тържествено, като изпълни всички тънкости на церемониала, и официално му предаде флотата. Неочаквано Дагалайф попита:

— А къде ти е нощницата?

Всички се разсмяха освен Юлиан, който измърмори:

— Млъкни, Дагалайф!

Забелязах, че Йовиан, зетят на Луцилиан, се навъси. Закачката не му се видя смешна.

Юлиан Август

4 април