Юлиан

— Както я завладя Александър! — Самоувереността ми се възвърна изведнъж. Не съм ли аз превъплъщение на Александър, който се е върнал да довърши великото си дело, да възвести на варварския Изток истините на Елада? Невъзможно е да не сполуча.

Приск: Ето Максим в стихията си. Това е още едно доказателство, че той и Созипатра са действували по общ план. Максим трябваше да стане актьор. Но всъщност той си беше актьор, а Юлиан негова предана публика.

Не си спомням друго от Цирцезиум, освен че един интендант бе наказан със смърт, защото корабите с жито, които трябваше да бъдат там на 4 април, не пристигнаха. Един час след като нещастникът бе умъртвен, корабите се зададоха. Беше неприятна история и Салуций, който бе наредил екзекуцията, безкрайно съжаляваше за прибързаността си.

Понеже се събудих рано, призори на следния ден отидох до брега на реката, където Салуций седеше на преторианското си кресло, докато войската непрекъснато се източваше по понтонния мост и навлизаше в Асирия (така се нарича тази част от Персия). Спомням си това прохладно утро, сякаш е било вчера. На изток небето бе бледорозово, Абора бе придошла мътна, по понтонния мост преминаваше конница, коне се плашеха и се дърпаха, войници ругаеха, тракаха брони и оръжия. Докъдето стигаше окото, войници чакаха реда си — броните им блеснали като звезди на първите лъчи на слънцето — и разговаряха с неестествено сподавени, дори уплашени гласове, тъй като от много години римска войска не бе нахлувала в земята на Великия цар.

Седях на сгъваемо столче до Салуций, при когото непрестанно идваха помощниците му: „Може ли тертиацкият легион да мине преди викторския легион, който не бил още готов да тръгне? В какъв ред да се движат обсадните машини? След конницата ли да минат сарацините или след пехотата?“ Салуций търпеливо поддържаше реда. Щом останеше свободен, ние продължавахме разговора си. Попитах го направо какво мисли за похода. Той сви рамене.

— Във военно отношение няма защо да се боим от персийците. — После посочи легионите около нас. — Това е най-добрата войска на света, а императорът ни е най-способният пълководец. Ще ги разбием във всички сражения.

— Но те избягват сраженията. И това е тяхна територия. Те умеят да извършват внезапни набези и да тормозят противника си непрекъснато.

— Въпреки това ние ги превъзхождаме. Единствено…

— Единствено какво? — Салуций преглеждаше списъка на легионите, който беше на скута му. — Единствено?… — повторих аз.

Но в този момент пристигна един центурион и започна да ругае сарацините, които настоявали да преминат едновременно с конницата.

— … С тия техни диви коне!

Салуций го успокои и даде разпореждане, което задоволяваше и двете страни. В това време дойде един писар да ми съобщи, че императорът желаел да ме види. Като тръгвах, Салуций рече:

— Внимавай, Приск, не сме в безопасност.

Това бе много слабо казано, както се оказа впоследствие.

Юлиан Август

6 април

Вчера следобед преминах реката Абора. Като първожрец, принесох жертва на Зевс. Всички предзнаменования бяха добри с изключение на едно: конят ми едва не стъпка трупа на един началник на снабдяването, когото екзекутирали по заповед на преторианския префект. За щастие един от моите адютанти дръпна коня ми настрани, но така рязко, че едва не ме събори от седлото. След това изминахме около петнадесет мили до едно село, наречено Зайта, което на персийски означава маслина. Денят бе прохладен, настроението ни — повишено. Още от много далеч видяхме най-големия паметник на Зайта — високия кръгъл мавзолей на император Гордиан. В 242 година Гордиан провел успешен поход срещу персийците. Две години по-късно бил убит от собствените си войници, подбудени към бунт от един арабин на име Филип, който станал император за съвсем кратко време. Тъжна и типична история. Колко много императори са печелили големи победи и са спасявали империята само за да бъдат свалени от неподозирани съперници. Гордиан нанесъл съкрушително поражение на персийския цар при Ресайна и после бил убит от Филип. Вследствие на това пълната победа на римското оръжие била пропиляна от този страхлив арабин, който единствено желаел да ограби една империя, спечелена с кръв.

Останахме един час при гробницата, която е добре запазена, тъй като персийците тачат надгробните паметници, а странствуващите сарацини се боят от всякакви сгради. Направих жертвоприношение на духа на Гордиан и отправих молитва да не ме постига неговата съдба. Трябва да си набавя някоя негова биография. Почти нищо не знам за живота му освен, разбира се, това, че е бил приятел на Плотин. Според Максим духът на Гордиан все още витае в този край на света и иска отмъщение. Злочест дух!

Докато бяхме още при гробницата, Невита ме дръпна настрани. Беше смутен, защото войниците мислели, че сега за пръв път римляни навлизат в Персия.

— Те вярват, че… — той замахна с ръка, за да включи целия юг — тази страна е омагьосана.

Бяхме застанали в сянката на гробницата. Протегнах ръка и докоснах грубо издялания туф.

— Ето доказателство, че сме били в Персия и преди.