Юлиан

XX

Дневникът на Юлиан Август

Калиникум на Ефрат, 27 март 363 г.

Чакаме флотата. Трябваше да бъде тук, когато пристигнахме. Калиникум е богат, добре укрепен град. Бойният дух е висок. Диктувам седнал в колата, с която отивам към реката. Днес е празникът на Майката на боговете. В Рим се чествува много тържествено. Тук устроих малка церемония. Ужасен пек. Хора се трупат около колата. Диктувам на секретаря, махам на тълпата. Облечен съм в церемониална мантия. С мен са Максим и Приск. Местните жреци чакат на брега на реката. Хората, които са се струпали наоколо, са мургави, с дълги, тънки ръце, които се протягат към мен като ластарите на лози. Бъбрят пискливо като египтяните.

Приск: Това е началото на дневника. По-голямата част е написана саморъчно от Юлиан. Обикновено пишеше нощем, след като свършеше да диктува мемоарите си. Спомням си този ден в Калиникум. Беше един от „щастливите дни“. Толкова малко такива дни имаше, че спомените ми за всеки един от тях са относително свежи. Няколко хиляди души се бяха струпали по брега на Ефрат, когато пристигнахме за церемонията. Малко от тях бяха вярващи, повечето бяха дошли просто от любопитство. Ефрат е широка мътна река, която тече през хълмиста равнина, цялата зелена по това време на годината.

Юлиан изпълняваше церемонията с обичайния си жар. В този случай безсмислицата, която трябваше да се извърши, бе потапяне в реката и измиване на колата, с която се пренася изображението на богинята. Цял измокрен, но щастлив, Юлиан изпълни задълженията си на първожрец. След това ни даде вечеря (ако джуркан боб, сирийски хляб и прясно жилаво еленско месо може да се нарече вечеря) в дома на префекта. Всички бяха в отлично разположение на духа.

Както ти писах в едно от писмата си (поне мисля, че ти писах — сега често не си спомням дали наистина съм казал нещо, или просто съм възнамерявал да го кажа), военачалниците рядко присъствуваха, когато той събираше интимните си приятели. Първо, защото те не обичат да седят до късно вечер; освен това, както се изразява красивият Аринтей, от Аристотел военните ги заболява глава. Все пак тези офицери бяха личности; трима от тях станаха императори.

Военачалниците се деляха на две групи: християни от Азия и елинисти от Европа. Първите бяха верни на Констанций, вторите — на Юлиан. Ще ти дам моята преценка за главните Юлианови военачалници.

Азиатците

Комит Виктор — по външност типичен сармат: нисък, кривокрак, с голяма глава и светли монголоидни очи. Говореше гръцки и латински с варварски акцент. Благочестив християнин, той дълбоко презираше философите приятели на Юлиан. Винаги изпитваше недоверие към него.

Аринтей — Юлиан го описва. След като се отбележи красотата му, не остава много нещо да се каже за него. Той и Виктор бяха начело на християнската партия.

Йовиан — необикновено висок човек, дори по-висок от мен — или щеше да бъде по-висок, ако стоеше изправен. Ядеше и пиеше прекомерно, но не пълнееше. Смятаха го за глупав и аз нямам основание да опровергавам общата преценка. Йовиан беше от добро семейство, което обяснява неговото издигане по-късно. Баща му беше прочутият пълководец Луцилиан. Казват, че Йовиан прекарал ужасно детство: до седемнадесет годишната си възраст живял при „походни условия“. Старият Варониан бил страшен тиранин. Йовиан беше началник на личната стража на Юлиан.

Европейците

Невита — едър мъж, червендалест, синеок, по това време около четиридесетте. Беше съвсем неграмотен грубиян, но отличен военачалник и напълно верен на Юлиан. Въпреки това го мразеше. Но той не мразеше никого, което му прави чест. Бяхме недостойни за презрението му.

Дагалайф — приятен човек. Възпълен и рус (Дали всички добри военачалници са руси? Да зададем ли на учениците ни тази тема за разискване?), Дагалайф говореше отлично гръцки и латински. Прекрасен кавалерист; до голяма степен легендарната бързина на Юлиан се дължеше на способността на Дагалайф да маневрира с конницата. Често искаше да му препоръчвам книги за четене. Копнееше да стане културен човек. Преди три години, когато го направиха консул, ми написа панегирик с удивително малко грешки.

Салуций Секунд — благ, възрастен човек. Отлично се разбирахме, въпреки че не беше разговорчив. Сред всички тия младежи нашите побелели коси и стареещи мускули ни сближаваха. Които си приличат, се обичат. Като преториански префект той спести на Юлиан твърде много досадни дреболии. Беше отличен администратор и от него щеше да стане превъзходен император.