Читаем Юлиан полностью

Приск до Либаний

Атина, октомври 380 г.

Изпращам ти дневника, както ти обещах. Добавил съм доста обширни бележки, които можеш да използуваш както искаш. Бях малко отпаднал от удара, но досега нито паметта ми, нито способностите ми да нижа фрази една след друга не изглеждат засегнати. Някои от тези бележки са диктувани, както ще забележиш по детския почерк на Хипия. Плащах й да ми бъде секретарка. За пари тя е готова да извърши всичко. И до днес ми натяква, че не съм натрупал състояние — като приятел на Юлиан това щеше да ми бъде лесно, както сам знаеш. Разбира се, ти забогатя далеч прели Юлиан да стане император. При първото ми посещение във вилата ти в Антиохия останах поразен, когато ти ми каза като нещо съвсем обикновено, че току-що си изпратил един кораб със стоки в Крит. Щастлив е Кимон, че има толкова заможен баща. Уверен съм, че Теодосий ще го направи твой законен наследник.

Говорих, съвсем дискретно, разбира се, с хора, приближени на двора — те всички смятат, че императорът едва ли ще позволи издаването на съчинение, което представя Юлиан в прекалено благоприятна светлина. Естествено не споменах нито за съчинението, нито за дневника му. Съвършено ясно е обаче, че ако Теодосий и владиците научат за тези съчинения, ще направят всичко възможно да ги унищожат, след като полагат толкова благочестиви усилия да изопачат историята на Юлиановото царуване. Всяка власт има право да измисли свое собствено минало. Юлиан трябва да бъде заличен или поне представен като някакво изчадие, за да може да се установи християнската империя. Не искам да те обезсърчавам, но така стоят нещата.

Признавам, че с облекчение се отървах от книжата на Юлиан, като ги поверих на ръце, много по-способни от моите. Казвам ти това просто за да те предупредя, защото напоследък говорих с прочутия Авзоний, който е много тачен в двора. Ласках го безмилостно, когато посети Атина миналия месец.

Авзоний е нисък, но представителен човек, който прави впечатление с достойнството и силата си, докато не заговори. Щом заговори, всеки вижда, че и той е като всички нас — изплашен драскач, който толкова обича да го ласкаят, че дори ти става неловко. Освен това заеква. Приятно му било — ни каза той в словото си на вечерята у проконсула — да бъде сред толкова изискано общество от писатели и магистрати, защото се ласкаел от мисълта, че служи за мост между тях. Ние въодушевено замъркахме от удоволствие при тези думи, за да покажем, че много го обичаме и че очакваме да бъдем почетени с благоволението му. Когато завърши, той любезно ме хвана под ръка и ми каза колко много се възхищавал от мене. Какво друго можех да сторя, освен да му цитирам собствените му стихове?

— Винаги съм се възхищавал от теб, Пр-Приск, и се р-р-радвам да те сваря все още жив и здрав.

— И аз се радвам, консуле, да те видя в добро здраве.

Блажено усмихнат, гледах от горе на долу смешната фигура, облечена в консулска роба. След това похвалих многобройните му поеми, а той похвали многобройните ми мълчания. Колегите ретори гледаха с голяма завист. След това твърде умело, струва ми се, вмъкнах Юлиан в разговора.

Авзоний се намръщи.

— Разбира се, никак не се чувствуваме щастливи с тази история. Никак, никак.

Цитирах древната максима, че щастието рядко ни спохожда. Почти всеки цитат от Софокъл има успокояващо действие.

— Особено неприятен за Теодосий беше въпросът за тялото. Но тя настояваше.

— Чие тяло? Кой настояваше? — Бях в пълна мъгла.

— Неговото, тялото на Юлиан. П-п-реместиха го. От Тарс в Константинопол. Император Грациан нареди или п-п-о-точно же-же-на му: — „П“ и „ж“ са звуковете, които той най-трудно изговаря. След като ти обясних как говори, няма да предавам повече заекването му.

С доста пръски и пелтечене той ми каза, че твоята приятелка, императрица Постума, последната от рода на Флавиите, неочаквано се сетила, че тя и Юлиан са от една кръв и законността на новата династия зависи от този незначителен факт. Затова Постума накарала мъжа си Грациан да нареди да преместят тленните оставки на Юлиан от Тарс в черквата „Светите апостоли“ в Константинопол. И така тялото на Юлиан днес лежи до тялото на Елена, майката на Константин. Колко омразна щеше да бъде и на двамата тази близост! Макар Авзоний да не споменава това, долових, че Постума и Грациан едва сега са разбрали какъв велик човек беше Юлиан. Те живеят в Галия, а за галите Юлиан е единственият император след Август. Всеки, който идва от Галия, ми разправя, че за него там се говори с благоговение и обич. Простолюдието вярвало, че той не е мъртъв, а спи под една планина, която го пази от дракона, символ на рода му, и ако някога Западът бъде застрашен, Юлиан ще се събуди и ще дойде да защитава Рейн. Доста време ще трябва да мине, за да се забрави тази легенда.

Говорихме за теб. Авзоний се възхищава от теб. Та кой ли не ти се възхищава? Каза ми, че Теодосий харесал „изящната“ ти възхвала „Отмъщение за Юлиан“, но я считал за упражнение по реторика. Зная, че замисълът ти не беше такъв, но бих те съветвал и ти сам да наричаш произведението си с тези думи.

— Как мислиш, дали ще погледнат добре в двора, ако аз издам книга за Юлиан, която да обхваща, да речем, персийския поход?

Авзоний рече да отговори с някаква дума, започваща с „п“, и едва не се задави с нея. Най-сетне с няколко поривисти фрази ми каза:

— В никакъв случай! За Грациан и Теодосий той е по-чер от дявола. Теодосий прие възхвалата на Либаний само от уважение към възрастта му. Единствено заради това. В никакъв случай. Ние, разбира се, не възнамеряваме да преследваме езичниците (това „ние“ ми напомни за Максим; дали всички досадливи приятели на владетелите използуват това „ние“ по този отвратителен начин?), но ще направим почитането на езическите богове колкото се може по-неприятно. Чете ли двата едикта? Ще последват и други. Естествено не мога да съобщя никакви подробности. Рано е още.

— Но Либаний написа една защита за Юлиан.

— Веднъж само. Чухме, че той се готви да пише книга за Юлиан. (Не е чул от мен!) Предупреди го приятелски. При това има един частен въпрос, който той би искал да бъде уреден. Нямам право да кажа за какво се касае, но той вече се обърна към нас с молба. Впрочем, както казват, едната ръка мие другата. Та предай му и това.

Предполагам, че имаше предвид припознаването на сина ти Кимон. Както и да е, това бе накратко разговорът ми с Авзоний. Може би ще постигнеш повече, ако се срещнеш лично с императора.

Прилагам дневника. Част от него е неразгадаема. Има много празноти. Опитах се, доколкото можах, да попълня някои от тях. Вече седмици наред преживявам наново онези трагични дни и съм просто смаян, че можах да си припомня толкова много, като напрегнах паметта си, тоест това, което е останало от нея.

Устата ми е все още изкривена, но за голяма изненада на лекаря ми зрението и говорът ми са незасегнати. Едва не написах „за голямо разочарование“ на лекаря. Лекарите обичат състоянието на пациентите им да се влошава постепенно и да бъде непоправимо. Как е подаграта ти? Зрението ти? Хипия, чийто изящен почерк сега четеш, ти изпраща поздрави, а на мен ми се усмихна така мило! Приеми също и моите поздрави.

Перейти на страницу:

Похожие книги

100 великих интриг
100 великих интриг

Нередко политические интриги становятся главными двигателями истории. Заговоры, покушения, провокации, аресты, казни, бунты и военные перевороты – все эти события могут составлять только часть одной, хитро спланированной, интриги, начинавшейся с короткой записки, вовремя произнесенной фразы или многозначительного молчания во время важной беседы царствующих особ и закончившейся грандиозным сломом целой эпохи.Суд над Сократом, заговор Катилины, Цезарь и Клеопатра, интриги Мессалины, мрачная слава Старца Горы, заговор Пацци, Варфоломеевская ночь, убийство Валленштейна, таинственная смерть Людвига Баварского, загадки Нюрнбергского процесса… Об этом и многом другом рассказывает очередная книга серии.

Виктор Николаевич Еремин

Биографии и Мемуары / История / Энциклопедии / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
1917 год. Распад
1917 год. Распад

Фундаментальный труд российского историка О. Р. Айрапетова об участии Российской империи в Первой мировой войне является попыткой объединить анализ внешней, военной, внутренней и экономической политики Российской империи в 1914–1917 годов (до Февральской революции 1917 г.) с учетом предвоенного периода, особенности которого предопределили развитие и формы внешне– и внутриполитических конфликтов в погибшей в 1917 году стране.В четвертом, заключительном томе "1917. Распад" повествуется о взаимосвязи военных и революционных событий в России начала XX века, анализируются результаты свержения монархии и прихода к власти большевиков, повлиявшие на исход и последствия войны.

Олег Рудольфович Айрапетов

Военная документалистика и аналитика / История / Военная документалистика / Образование и наука / Документальное