Читаем Юлиан полностью

Пропадането на елинизма се е дължало до голяма степен на липсата на организация. Рим никога не се е опитвал да наложи някаква вяра на покорените и цивилизовани от него народи. Напротив, винаги е заимствувал от всички. Давана е била еднаква възможност да се изповядват всички религии и дори култът на Изида — след известна съпротива — е бил въведен в Рим. Вследствие на това днес имаме около стотина главни божества и десетина тайнства. Някои обреди са били подкрепяни от държавата, понеже са свързани с гения на Рим. Но никой не се е опитал да обедини в едно почитанието на Зевс Капитолийски, да речем, с почитанието на весталките, които бдят над свещения огън на стария форум. С времето нашите обреди се превърнали — това трябва направо да се признае — в празна формалност, във въодушевяващо възпоминание за вековната традиция на града, в символичен жест към старите богове, които основали Рим и направлявали съдбините му, докато от малко село се превърнал в световна империя. Но винаги са се намирали хора, които да се подиграват и на боговете ни. По времето на ранната република някакъв сенатор веднъж попитал един авгур как може да гадае по вътрешността на птици, без да се разсмее. Аз не съм толкова лекомислен, макар и да признавам, че много от обредите ни са загубили смисъла си през вековете. Има храмове в Рим, където открай време се повтарят заучени наизуст стихове и никой, нито дори жреците, не знае значението им, понеже са на отдавна забравения език на етруските.

Тъй като държавната религия закостенявала и все по се превръщала във външна форма, хората почнали да се увличат в мистериите, повечето от които са от азиатски произход. В Елевзин и в различните пещери на Митра те имали възможност да видят какъв може да бъде този живот, както и да предвкусят следващия. И тъй, религията има три страни: старите обреди, които са преди всичко за умилостивяване на боговете; мистериите, които пречистват душата и ни позволяват да зърнем вечността; и философията, която не само се опитва да определи същността на материалния свят, но се стреми да синтезира (както прекрасно доказва Ямблих) истинската вяра в една пълна, стройна система.

В този добре устроен свят — или поне с перспектива да бъде добре устроен — се явиха галилеяните. Те представят своята вяра за нова, защото почивала на почитанието на един бог; а от Омир до наши дни елинската вяра винаги е била монотеистична. Този единен бог, според най-голямата от сектите им, изпратил сина си (роден от девица, подобно на толкова много други азиатски богове) да проповядва на света, да страда, да възкръсне и да съди човечеството в деня, който е трябвало да озари света преди повече от триста години. Разучих писанията на онези, които са познавали Назарянина — или поне твърдят, че са го познавали, — с вниманието и усърдието, с което би ги разучавал някой владика. Съставени са на лош гръцки, който според мен би трябвало да отблъсне всеки образован човек, а разказът — меко казано — е толкова объркан, че следвайки примера на Порфирий, и аз сам открих шестдесет и четири явни противоречия и нелепости.

Истинската биография на Назарянина е изчезнала. Но ми беше много забавно да я скърпвам от отделни сведения. Допреди тридесет години в архивите на Рим се пазели известен брой доклади за живота му, датиращи от онова време. Те вече не съществуват, защото били унищожени по заповед на Константин. Стара и горчива шега е фактът, че самият Назарянин не е бил християнин. Той е бил нещо съвсем друго. Говорил съм с хора, които събират стари документи и които знаят, че е имало такива доклади; неколцина от тях са ги чели или познават хора, които са ги чели. Исус е бил просто един свещеник-реформатор, който съвсем не се е стремил да печели поддръжници извън кръга на юдеите; всекиму е известно, че юдеите не се интересуват от нищо извън собствения си малък свят. Търканията му с Рим не са били на религиозна почва (кога Рим е преследвал някого заради вярата му?), а от политическо естество. Този Исус считал себе си за месия. Месия е един вид юдейски герой, който според легендите им някой ден щял да установи юдейско царство и след това ще дойде краят на света. В никакъв случай той не е бог, още по-малко божи син. Появата на юдейския месия била предсказана многократно и Исус внимателно се придържал към всичко онова, което било предсказано, за да може един ден да заприлича на този герой. Според пророчеството месията щял да влезе в Йерусалим на магаре, и Исус влязъл в града на магаре и т.н., и т.н. Но пресмятанията му не се оправдали. Народът не го подкрепил. Неговият бог го изоставил. Той прибягнал до насилие. Начело на голяма група бунтовници той завладял синагогата, като обявил, че е дошъл с меч в ръката. Той трябвало да извърши това, което неговият бог не бил извършил за него. В края на краищата излиза, че той нито е бил бог, нито дори юдейски месия, а бунтовник, който се опитал да стане цар на юдеите. Съвсем основателно нашият прокурор заповядал да го умъртвят.

Перейти на страницу:

Похожие книги

100 великих интриг
100 великих интриг

Нередко политические интриги становятся главными двигателями истории. Заговоры, покушения, провокации, аресты, казни, бунты и военные перевороты – все эти события могут составлять только часть одной, хитро спланированной, интриги, начинавшейся с короткой записки, вовремя произнесенной фразы или многозначительного молчания во время важной беседы царствующих особ и закончившейся грандиозным сломом целой эпохи.Суд над Сократом, заговор Катилины, Цезарь и Клеопатра, интриги Мессалины, мрачная слава Старца Горы, заговор Пацци, Варфоломеевская ночь, убийство Валленштейна, таинственная смерть Людвига Баварского, загадки Нюрнбергского процесса… Об этом и многом другом рассказывает очередная книга серии.

Виктор Николаевич Еремин

Биографии и Мемуары / История / Энциклопедии / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
1917 год. Распад
1917 год. Распад

Фундаментальный труд российского историка О. Р. Айрапетова об участии Российской империи в Первой мировой войне является попыткой объединить анализ внешней, военной, внутренней и экономической политики Российской империи в 1914–1917 годов (до Февральской революции 1917 г.) с учетом предвоенного периода, особенности которого предопределили развитие и формы внешне– и внутриполитических конфликтов в погибшей в 1917 году стране.В четвертом, заключительном томе "1917. Распад" повествуется о взаимосвязи военных и революционных событий в России начала XX века, анализируются результаты свержения монархии и прихода к власти большевиков, повлиявшие на исход и последствия войны.

Олег Рудольфович Айрапетов

Военная документалистика и аналитика / История / Военная документалистика / Образование и наука / Документальное