Юлиан

Дните ни в Найзус бяха изпълнени с работа. Всяка нощ диктувах до зори. Решен бях да изясня колкото се може по-добре как стоят нещата между мен и Констанций, за да могат всички да узнаят истината. Изпратих дълго послание до сената в Рим. Също така съставих отделни писма до сенатите на Спарта, Коринт и Атина. Съобщавах им какво бях извършил и какво възнамерявах да извърша. Основателно изтъкнах, че всичко бе станало по вина на Констанций. След това — въпреки че Орибазий ме посъветва да не повдигам този въпрос — уведомих разните сенати, че възнамерявам да възстановя почитанието на старите богове. При това споменах, че подражавайки на боговете, аз се задоволявам с малко и ще мога да извърша добрини на възможно най-голям брой хора. Тези писма били четени многократно пред народа. Направили дълбоко впечатление и били приети добре.

По това време замислях да нападна Константинопол едновременно по море и по суша при първия благоприятен вятър. От военна гледна точка положението ни беше добро. При Сучи държахме подстъпите към запад по суша, при Аквилея пазехме Северна Италия от нападение по море. Чувствувах се сравнително сигурен и вярвах, че преди да избухне гражданска война, Констанций ще се споразумее с мен. Но една ненадейна вест разби моето чувство на сигурност: съобщиха ми, че двата легиона, които изпратих в Аквилея, веднага преминали на страната на Констанций. Сега той държеше пристанището и аз бях изложен на нападение по море. Тъй като не можех да напусна Найзус и Невита не можеше да остави прохода в Сучи, единствената ми надежда бе Йовин, който беше в Норикум на път за Найзус. Изпратих му отчаяно писмо: незабавно тръгни за Аквилея. Положението ми бе станало крайно несигурно. Констанций можеше по всяко време да изпрати войска в Аквилея и да ме откъсне от Италия и Галия. Бях отчаян и мислех, че боговете са ме изоставили. Те не ме бяха изоставили. Намесиха се в последния момент.

Вечерта на 20 ноември работих до късно. Лампите, напълнени с евтино масло, димяха ужасно. Тримата нощни секретари седяха на една дълга маса и пред тях бяха натрупани купища пергаменти. На отделна маса аз пишех писмо до вуйчо си Юлиан — опитвах се да го уверя (и да уверя себе си), че победата ми е сигурна. Тъкмо бях привършил писмото с една от онези послеписни бележки, които дори старите ми приятели твърдят, че не могат да разчетат, когато чух бързи стъпки да се доближават отвън. Внезапно вратата се отвори с трясък. Секретарите и аз скочихме на крака. Човек никога не знае дали в стаята няма да се втурнат убийци. Беше Орибазий, задъхан, с писмо в ръка.

— Стана! — успя да изрече той. След това направи нещо, което никога не беше правил: хвърли се на колене пред мене и ми прочете писмото. — Това е за тебе… августе.

Прочетох първия ред. След това думите се замъглиха пред погледа ми и не можах да прочета нищо повече.

— Констанций е мъртъв. — Щом изрекох тази необичайна фраза, секретарите един след друг паднаха на колене. След това, като насън, стаята почна да се изпълва с хора — всички бяха разбрали какво се беше случило. Всички мълчаливо изразяваха почитта си; станало бе чудо — един човек бе издъхнал и аз бях август, император на Рим, господар на света. За моя голяма изненада аз заплаках.

Август

XVI

Приск: Така стана. Поне така е според Юлиан. Както вероятно се досещаш, той пропуща доста подробности. Ако се чете само неговото повествование, човек остава с впечатлението, че той изобщо не е срещнал никаква съпротива освен от страна на Констанций. Това едва ли е вярно. Трябва да отбележа, че мнозинството от „влиятелните“ хора в империята предпочитаха Констанций пред Юлиан; и то не заради вярата на Юлиан, защото страстта му към елинизма не беше широко известна през ноември 361 година. Уверен съм, че ти би искал да предадеш нещата такива, каквито бяха. Прочутата ти безпристрастност би била сериозно накърнена, ако пишеш, че успехът на Юлиан се е дължал на народен бунт срещу Констанций. Не беше така въпреки впечатлението, което се получаваше от възхвалната ти реч след смъртта на Юлиан. Но, от друга страна, не бива крилете на едно мемоарно съчинение или на една възхвала да бъдат подрязани от скучни факти.

Либаний: Типично за Приск!

Приск: Юлиан пише между другото, че пратил послания до различни градове. И наистина прати! Трябва да е съчинил поне десетина дълги речи, адресирани към римския и константинополския сенат (естествено благоразумна мярка), но той изпрати също и послания до градове като Коринт и Спарта, сякаш и те имаха още някакво значение за съотношението на силите. Вероятно градските съвети на тия бедни, глухи и изостанали градчета са се чудили защо императорът им засвидетелствува почитта си.

Присъствувах на заседанието на сената на Атина, когато ни прочетоха посланието. Тъй като зная, че единствено се стремиш към истината, трябва да ти кажа, че то не бе добре прието, а от всичките градове Атина беше най-благосклонна към Юлиан.