Истински пари

Нещата се подреждаха от добре, по-добре, мислеше си той, докато жената се отдалечаваше. Онзи сополанко не би могъл да извърти такъв номер без някое и друго приятелче. Палачът със сигурност беше в играта, а вероятно и двама-трима надзиратели…

Както беше потънал в размисли, той извади фалшивите си зъби с остро дрънване, изплакна ги в чая, попи ги с носната си кърпа и успя да се пребори да ги натика обратно в устата си секунди преди да чуе стъпките на жената отново да се приближават. Тя почти се тресеше от деликатна решителност.

— Простете, преподобни, мога ли да ви помоля за една услуга? — попита тя и порозовя от вълнение.

— Едезвено, ездро… Игинеде за могмен… — Гепи й обърна гръб и сред порой остри изщраквания и две отчетливи дрънвания завъртя протезите и ги нагласи, както трябва. Дяволски проклетии! Защо му трябваше да ги измъква от устата на онзи старец, така и никога не можа да си обясни.

— Моля за извинение шжзестро, малко зъбно недоразумение… — обясни той като се извъртя обратно и попи устни с кърпичката си. — С божията воля, моля, продължете.

— Като споменахте божията воля, преподобни — в погледа на жената се четеше изключителната й нервност, — аз принадлежа към малък дамски клуб, където си избираме, така да се каже, Бог на месеца. Т.е. всеки месец избираме различен бог, богиня или… ами, божество, на което да се покланяме, макар че се въздържаме да избираме такива, които се състоят предимно то зъби и пипала. След като прекараме един месец в молитви към дадения бог, се събираме да го обсъдим. Така де, понеже нали има толкова много богове. Хиляди! Досега не сме се спирали на Ом, но ако бъдете така добър да ни изнесете една беседа следващият вторник, сигурна съм че момичетата с удоволствие ще го изпробват!

В устата на Гепи пружините звъннаха, когато той разтегли устни в широка усмивка.

— Как е името ви, шжзестро? — попита той.

— Бърнис — отвърна тя. — Бърнис, ъъ, Хаузър.

Аха, значи си се отказала от фамилията на онзи мръсник, бившия ти. Браво, умно момиче, помисли си Гепи.

— Каква чудесна идея, Бърнис — изчурулика той. — За мен ще е изстинско удоволвствие!

Тя цяла засия.

— А, дали ще ви се намери някоя бисквитка, Бърнис? — допълни Гепи.

Мадам Хаузър се изчерви.

— Мисля, че имам няколко шоколадови — призна тя, сякаш споделяше огромна тайна.

— Дано Ядна разтресе чекмеджетата ви, шжзестро — подвикна Гепи след нея.

Чудесно, потри длани той, докато тя припкаше пред него, щастлива и поруменяла. Той прибра бележника в сакото си, облегна се назад и се заслуша в тиктакането на стенния часовник и деликатното похъркване на бездомниците, които обичайно се приютяваха в този офис, далеч от следобедната жега. Всичко тук беше тихо, спокойно и подредено, точно какъвто човек се надява да е животът му.

Гепи беше открил личния си рог на изобилието.

Сега трябваше да пипа много, много внимателно.

Влаго притича под внушителните арки към ярката светлина в дъното. Посрещна го абсолютно идилична картина. Хюбърт стоеше пред Глупър и от време на време потупваше някаква тръбичка. Игор издухваше едно от необичайните си стъклени творения над малката си пещ, а г-н Менгеме, бивш Бухльо Дженкинс, седеше на работната си маса с отнесено изражение. Влаго веднага усети надвисналата катастрофа. Нещо не беше наред. Нямаше значение какво точно — просто се усещаше една обща принципна нередност. И изражението на г-н Менгеме никак не го успокои. Въпреки това човешкият ум, който оцелява като се бори с живота минута след минута, винаги търси начин да отложи сблъсъка с неизбежната истина. Влаго приближи работната маса като триеше ръце.

— Как върви, Бух… искам да кажа, г-н Менгеме — попита той. — Готови ли сме вече?

— О, да — отвърна художникът с безрадостна малка усмивка на лицето си. — Ето на.

На бюрото пред него лежеше обратната страна на образеца на първата официална доларова банкнота. Влаго и друг път беше виждал такива рисунки — в детската градина, когато беше четири годишен. Лицето на това, което вероятно трябваше да е Лорд Ветинари, имаше две точки вместо очи и беше окичено с широка усмивка. Панорамата на пулсиращият от живот град Анкх-Морпорк изглежда се състоеше от множество квадратни къщи с по един квадратен прозорец във всеки ъгъл и една врата в средата.

— Мисля, че е едно от най-добрите ми творения — заяви Менгеме.

Влаго дружески го потупа по рамото и после решително се запъти към Игор, който вече беше добил отбранителен вид.

— Какво си му направил? — тросна се Влаго.

— Превърнах го в една уравновешена личношт, която не ше ражкъшва от тревоги, штрахове и параноя — обясни Игор.

Влаго огледа работното пространство на Игор, за което се изискваше храброст и здрави нерви. На плота забеляза стъкленица, в която плаваше нещо неясно. Влаго се вгледа по-отблизо — още една героична постъпка, когато човек се намира в среда с преобладаващо Игорово присъствие.

Това не беше щастлива ряпа. Беше подпухнала, блъскаше се в стените на стъкленицата и от време на време се превърташе.