Истински пари

— Разбирам — каза Влаго. — Но изглежда когато си надарил нашия приятел с оптимистичния и уравновесен подход към живота, присъщ на една ряпа, не че искам да натяквам, изглежда си му прехвърлил и артистичните заложби на, няма да се поколебая да използвам тази дума отново, една ряпа.

— Но шега той е много по-щаштлив в шобштвената ши глава!

— Убеден съм, но колко точно от него присъства в собствената му глава и каква част е придобила, наистина не ми се ще да се повтарям, характера на кореноплод?

Игор обмисли въпроса за момент.

— Като човек, отдаден на медицината, шър, аж винаги трябва да се шъображавам ш това, което е най-добро жа пациента. В момента той е щаштлив, доволен и няма никакви жемни грижи. Кой би ше откажал от такова нещо, шамо жа едното умение ришува добре?

Влаго дочу упорито тупкане. Ряпата се блъскаше в стената на буркана.

— Това е интересен философски въпрос — съгласи се Влаго, като отново хвърли поглед към щастливото, макар и отнесено изражение на Менгеме. — Но се опасявам, че всички ужасни дреболии, които изброи, са били именно онова, което е съставяло неговата личност.

Нервното блъскане на зеленчука стана по-шумно. Игор и Влаго преместиха поглед от стъкленицата към притеснително ухиления мъж.

— Игор, кой ще знае по-добре от теб какво точно ни прави такива, каквито сме?

Игор се засмя чистосърдечно.

— О, повярвайте ми, шър…

— Игор? — прекъсна го Влаго.

— Да, гошподарю — примири се Игор.

— Върви вземи проклетите жици, моля.

— Да, гошподарю.

Влаго изкачи стълбите от мазето и се намери насред пълна паника. Г-ца Драперия, все още ронеща сълзи, го забеляза и токовете й чевръсто затракаха в негова посока.

— Трябва да направите нещо! Г-н Непреклон изхвръкна от тук с викове и сега не можем да го намерим никъде!

— А защо го търсите? — попита Влаго и тогава осъзна, че е произнесъл въпроса на глас. — Искам да кажа, по каква причина го търсите?

Разказаха му. Докато г-ца Драперия обясняваше, Влаго имаше усещането, че само той не схваща къде е проблемът.

— Добре де, допуснал е грешка. Какво от това? Нали всичко се е изяснило? Вярно, срамота е, но все пак… — и тогава той си припомни, че „грешката е по-лоша от грях“.

Но това е пълна глупост, възрази неговият разум. Можел е просто да каже нещо като: „Виждате ли, дори аз допускам грешки, ако не внимавам! Затова всички винаги трябва да сме бдителни!“. Или е можел да им заяви: „Направих го, за да ви изпитам!“. Дори учителите в училище го правят понякога. Има поне дузина начини да се измъкнеш от такава ситуация. Но те са за хора, склонни да се измъкват. Не мисля, че г-н Непреклон се е опитал да се измъкне от каквото и да било в живота си.

— Надявам се, че не е направил нещо… неразумно — каза г-ца Драперия и извади измачкана кърпичка от ръкава си.

Нещо… неразумно, помисли си Влаго. Този израз хората използват, когато се опасяват, че някой може да реши да скочи в реката или да изгълта цялото съдържание на домашната аптечка наведнъж. Такива неразумни постъпки.

— Никога не съм срещал по-разумен човек — отбеляза Влаго.

— Е, ъъ, да, то и ние винаги сме му се чудили, честно казано — призна един чиновник. — Искам да кажа, идва тук призори, а един от чистачите ми каза, че често оставал до късно през нощта… Какво, бе, какво? Заболя ме!

Г-ца Драперия, която го беше сръгала, сега му шепнеше нещо на ухо. Мъжът сякаш се смали и погледна Влаго смутено.

— Съжалявам, сър, изказах се не на място — измърмори чиновникът.

— Г-н Непреклон е добър човек, г-н Мустак — каза г-ца Драперия. — Много усърден.

— Изглежда изисква същото усърдие от всички ви — отбеляза Влаго.

Този опит да се покаже съпричастен с отрудените служители явно не подейства.

— Който го е страх от мечки, да не се хваща на хорото — отсече един от старшите чиновници и думите му бяха посрещнати с одобрителен шепот.

— Ъм, мисля, че искате да кажете, „да не ходи в гората“. „Гладна мечка хоро не играе“ се казва, когато…

— Половината главни касиери в Равнините са започнали кариерата си в тази кантора — прекъсна го г-ца Драперия. — Както и някои от управителите. А г-ца Лий, която е заместник управител на Търговска банка Апсли в Сто Лат, получи длъжността заради препоръката, която й написа г-н Непреклон. Обучен при Непреклон. Това се счита най-висш атестат. Ако имате препоръка от г-н Непреклон, можете да влезете в която си поискате банка и ще бъдете назначен веднага.

— А ако решите да останете тук, заплащането е по-добро, отколкото където и да било другаде — добави друг чиновник. — Защото той заяви на Съвета, че ако искат най-добрите служители, ще трябва да платят подобаващо!

— Вярно, изисква много — обади се някой друг. — Обаче чувам, че в банка Пайпуърт ги командвал Началник човешки ресурси. Стигне ли се до там, аз винаги ще предпочета г-н Непреклон. Той поне ме третира като истинска личност. Чувам, че оттатък им засичали колко време прекарват в клозета.