Истински пари

— … а може и това да чист мит, без капка истина в него. Местоположението, където се е намирал градът е било проучвано много пъти, но никой не е откривал нещо повече от натрошени големи… — Угоен се облегна назад и се настани удобно във въздуха.

Той намигна на Прелест Дивна.

— Може би вие сте търсили на друго място? Според една легенда, когато и последният човешки обитател на града загинал, големите навлезли в морето…? — въпросителният знак увисна във въздуха, натежал като истинска кука.

— Каква любопитна история — коментира Прелест Дивна с безизразно лице.

Угоен се усмихна.

— Ще се погрижа за превода на текста. А вие, разбира се ще ме навестите отново утре? — и добави нещо на неразбираем език.

На Влаго това изобщо не му допадна, каквото и да означаваше. Фактът, че Прелест Дивна се усмихваше широко, никак не подобряваше положението.

Угоен изтърси още нещо на същия език.

— На Вас случвало ли се е, сър? — отвърна му тя през смях.

— Не, но имам отлична памет!

Влаго се намръщи. Беше много по-доволен, когато тя се канеше да го усмърти повторно.

— Можем ли вече да тръгваме — попита той.

Стажант младши чиновник на изпитателен срок Хамърсмит Наив наблюдаваше приближаването на г-ца Драперия с по-малко тревога, отколкото по-възрастните си колеги, само защото не беше работил тук достатъчно дълго, за да разбира какво му се пише.

Старшата служителка постави листа хартия на бюрото му решително. Сумата беше оградена със зелено мастило, все още влажно.

— Според г-н Непреклон — обяви тя с щипка задоволство, — тези изчисления трябва да се повторят. Този път_ без грешка_.

И понеже Хамърсмит беше благовъзпитан младеж и понеже това беше едва първата му седмица на служба в банката, той отвърна:

— Добре, г-це Драперия.

После придърпа листа и чинно се зае да го преработи.

Историята помни няколко версии на последвалите събития. В годините след този случай, чиновниците определяха банковия си опит в зависимост от това колко близо са седели, когато се е случил Инцидентът. Доста се спореше по въпроса какво точно е било казано. Независимо какво твърдят някои версии, поне до насилие не се беше стигнало. Но това категорично беше денят, в който светът, или поне онази негова част, която включваше счетоводния отдел на банката, беше обърнат с главата надолу.

Всички очевидци бяха съгласни, че Хамърсмит известно време проверявал изчисленията си. Казват че дори извадил бележник — личен бележник, което само по себе си е нарушение — и известно време писал в него. После, след петнадесет минути според едни или половин час според други, той се изправил, отишъл до бюрото на г-ца Драперия и заявил:

— Съжалявам, г-це Драперия, но не откривам грешката. Проверих всичко и съм убеден, че сумата е точна.

Той не повишил глас, но след думите му в помещението се възцарила пълна тишина. Всъщност, било повече от тихо. Стотици чиновнически уши така се напрягали да попият всеки звук, че паяците по тавана вероятно се усетили течението от притегления въздух. Младежът бил изпратен обратно на мястото си, да си провери сметките отново и да не губи времето на хората, но след още десет или петнадесет минути г-ца Драперия отишла до бюрото му и се навела над рамото му.

Почти всички очевидци са съгласни, че само след половин минута тя вдигнала листа, изтеглила молив от стегнатия кок на тила си, наредила на младшия чиновник да стане, сама заела мястото му и известно време преглеждала числата. Изправила се. Отишла до бюрото на друг старши чиновник. Двамата заедно се втренчили в листа хартия. Бил привикан трети чиновник. Той преписал провинилите се колони с числа, поработил върху тях, вдигнал поглед и лицето му посърнало. Нямало нужда да го изричат на глас. До тогава вече всички били спрели работа, но г-н Непреклон, високо на своето въртящо се бюро, все още бил задълбочен в числата пред себе си и, както изглежда, си мърморел нещо под нос.

Всички го усетили във въздуха.

Г-н Непреклон бил допуснал грешка.

Най-старшите чиновници припряно се събрали в един ъгъл да обсъдят въпроса. Нямало никой по-висшестоящ, към когото да се обърнат. Г-н Непреклон бил тяхната най-висша инстанция, вероятно превъзхождан единствено от неумолимия Бог на Математиката. Накрая оставили на нещастната г-ца Драперия, която само час преди това послужила за проводник на недоволството на главния касиер, да напише на документа: „Съжалявам, г-н Непреклон, но ми се струва, че младежът е прав“. Тя оставила този лист най-отдолу на новата камара документи, готови за проверка, и ги сложила в панера за входяща документация, когато той преминал покрай на нея на въртящото се бюро. След това леките й стъпки отекнали по пода, когато хлипаща притичала през цялата кантора, вмъкнала се в дамската тоалетна и се отдала на пълен истеричен пристъп.