Истински пари

— Този път отсъства вече няколко седмици — Влаго пренебрегна забележката, защото тя вероятно беше правилна. — А дори не ми казва за какво става въпрос. Каза само, че било много важно. Било нещо ново.

— Мисля, че се е заела с миньорство — каза Ветинари и започна леко да почуква с бастуна си по мрамора. Звукът беше кристално ясен. — Чух, че големи копаят на територията на джуджетата отсам Химерия, близо до пътя на дилижансите. Което самите джуджета явно намират крайно любопитно. Кралят е отдал земята под наем на големите и държи да знае какво ще изровят от там.

— Тя загазила ли е?

— Г-ца Добродуш? О, не. Като я познавам, това може би е вярно за краля на джуджетата. Тя притежава завидно… самообладание, струва ми се.

— Ха! Идея си нямате.

На ум Влаго си отбеляза да прати съобщение на Прелест Дивна веднага щом приключи тук. Проблемът с големите ставаше все по-остър. Гилдиите се оплакваха, че глинените хора им крадат работните места. Нейното присъствие в града беше жизнено важно — за големите очевидно.

Той дочу слаб шум. Дойде някъде отдолу и звучеше като въздушни мехурчета, надигащи се във вода или сякаш някой излива вода от бутилка с познатия бълбукащ звук.

— Чувате ли това — попита Влаго.

— Да.

— Знаете ли какво е?

— Бъдещето на икономическото планиране, доколкото разбирам — Лорд Ветинари придоби, ако не разтревожен, то поне нетипично озадачен вид. — Нещо трябва да се е случило. Обикновено г-н Непреклон се втурва към мен с най-угодническата си физиономия секунди след като пристъпя прага. Надявам се не го е сполетяло някое дребно нещастие.

В далечния края на залата се отвориха масивните врати на асансьор и от там излезе един мъж. Само за секунда изражението му, вероятно останало незабелязано за всеки, на когото не се е налагало да разчита изражения професионално, беше тревожно и дори разстроено, но бързо се измени, когато той придърпа маншетите си и фиксира на лицето си топла, великодушна усмивка, специалитет на хората, които се канят всеки момент да приберат парите ви.

Г-н Непреклон сякаш беше изпънат по конец. Влаго беше очаквал да види типичния за банкерите редингот, но вместо това мъжът носеше отлично скроено черно сако и раиран панталон. Освен това г-н Непреклон се движеше безшумно. Стъпките му не отекваха дори по мрамора. Ходилата му бяха необичайно едри за толкова елегантен мъж, но обувките му, черни и излъскани до огледален блясък, бяха отлично изработени. Той вероятно държеше всички да ги забележат, защото стъпваше като дресиран кон — повдигаше всеки крак високо и решително, преди отново да го пусне на земята. Като се изключи този малък недостатък, г-н Непреклон оставяше впечатлението, че, когато не е в употреба, той си прекарва времето прибран грижливо в някой шкаф.

— Лорд Ветинари, толкова съжалявам! — подхвана мъжът. — Опасявам се, че ме задържаха някои недовършени дела…

Патрицият се изправи.

— Г-н Чистонрав Непреклон, позволете да ви представя г-н Влаго фон Мустак. Г-н Непреклон е главният касиер.

— Ах, изобретателят на революционната необезпечена нота от едно пени? — каза Непреклон и подаде ръка. — Толкова дръзко решение! За мен е удоволствие да се запознаем, г-н Мустак.

— Нота от едно пени? — попита Влаго озадачен.

Въпреки твърдението си, г-н Непреклон никак не личеше да изпитва удоволствие от срещата.

— Не ме ли слушахте по-рано? — напомни му Ветинари. — Вашите марки, г-н Мустак.

— Де факто валута — каза Непреклон и на Влаго му просветна.

Е, да, така беше. Този факт му беше известен. Неговата идея беше марките просто да се лепят по пликовете, но хората бяха решили, на своя глава, че марка от едно пени е ни повече, ни по-малко една по-лека версия на истинското пени, чиято стойност се гарантира от правителството. И което е по-важно — такова пени, което можеш да изпратиш по пощата.

Цели рекламни страници бяха изпълнени с обяви на предприятия, изникнали благодарение на примамливо обменяемите марки:

„Научете най-съкровените тайни на космоса! Изпратете 8 марки от едно пени, за да получите нашата книжка!“ Голяма част от марките биваха унищожени от продължителна употреба без изобщо да са виждали вътрешността на пощенска кутия.

Неизвестно защо, усмивката на Непреклон подразни Влаго. Отблизо далеч не изглеждаше толкова любезна.

— Какво означава, че не е обезпечена? — поинтересува се Влаго.

— Как удостоверявате твърдението си, че марката има стойност едно пени?

— Ъм, ако я залепите на писмо, то ще пропътува разстояние, струващо едно пени? — опита се да обобщи Влаго. — Не разбирам за какво говорите…

— Г-н Непреклон е убеден поддръжник на идеята за превъзходството на златото, г-н Мустак — обясни Ветинари. — Сигурен съм, че сътрудничеството ви ще е плодотворно като горски пожар. А сега ви оставям, но ще очаквам решението ви с подчертан интерес. Тръгваме, Дръмнот. Г-н Мустак, защо не се отбиете да ме видите утре?

Влаго и Непреклон ги изпратиха с поглед. После Непреклон се взря във Влаго неприветливо.

— Предполагам, че се очаква да ви разведа наоколо… сър — каза той.