Истински пари

— Ето на. Ако не знаете как да постъпите, срешете си косата и си почистете обувките. Това е безценен съвет, г-н Непреклон. Заемете се, моля.

— Ще вложа цялото си умение, сър — увери го Непреклон. — Междувременно една млада дама дойде да ви види. Не пожела да си каже името, но ме увери, че ще се зарадвате да я видите. Въведох я в малката заседателна зала.

— Наложи ли се да отворите прозорец? — попита Влаго обнадежден.

— Не, сър.

Значи дамата не можеше да е Прелест Дивна, но имаше и една друга ужасяваща възможност.

— Да не е някоя от семейство Охол?

— Не, сър. Време е за обяда на Г-н… време е за обяда на председателя, сър. Той яде студено обезкостено пиле, заради деликатния си стомах. Ще наредя да изпратят храната в малката заседателна зала.

— Добре. А дали ще можете да свиете нещо за мен?

— Да свия, сър? — Непреклон изглеждаше искрено озадачен. — Т.е. да открадна?

А, значи с такъв човек си имам работа.

— Имах предвид нещо за ядене — обясни думите си Влаго.

— Разбира се, сър. Апартаментът е снабден с малка кухня и имаме дежурен готвач. Г-жа Охол напоследък живееше тук. Ще е интересно отново да имаме Магистър на Монетния двор.

— Харесва ми как звучи това Магистър на Монетния двор — каза Влаго. — Ти какво ще кажеш, Г-н Каприз?

Председателят изджафка като по поръчка.

— Хм — отбеляза Непреклон. — Още нещо, сър. Дали бихте могъл да подпишете това? — и той поднесе един куп документи.

— Какво е това? Да не са протоколи от заседания? Не се занимавам с протоколи.

— Това са няколко формалности, сър. На кратко те удостоверяват, че приемате банката от името на председателя, но ще е нужен и отпечатък от неговата лапа на отбелязаните места.

— От него очаква ли се да прочете всичко това? — попита Влаго.

— Не, сър.

— Тогава и аз няма да чета. Това е банка. Вие вече ме разведохте наоколо. Не е като някой да е могъл да отмъкне някоя стена или стая междувременно, нали така? Къде да подпиша?

— Само тук. И тук. И тук. И тук. И тук. И тук. И тук…

Посетителката несъмнено беше привлекателна, но понеже работеше за Таймс, Влаго не беше склонен да я причислява към дамите. Една дама не се хваща маниакално за всяка дума, излязла от устата на човек, сякаш не разбира, че той само се шегува, нито пък атакува хората с подвеждащи въпроси. Добре, може би доста дами постъпваха така, но на тази й си плащаше. Влаго обаче не можеше да отрече, че поне разговорите с нея са забавни.

— Захариса! Каква не-съвсем-неочаквана изненада! — поздрави я той на влизане.

— Г-н Мустак! Винаги е удоволствие да ви видя! — каза жената. — Значи сега сте кучешки настойник?

Да, забавна жена. Да се говори с нея беше като да жонглираш с ножове. Човек не можеше да си позволи да разсее и за миг. Беше изтощително.

— Вече имате готово заглавие, Захариса? Не, просто се съобразявам с последната воля на г-жа Охол — той остави Г-н Каприз върху полираната маса и седна.

— Значи сега сте председател на банката?

— Не, Г-н Каприз е председателят. Изджафкай вежливо на милата дама с острия молив, Г-н Каприз.

— Джаф — каза Г-н Каприз.

— Г-н Каприз е председателят — каза Захариса и завъртя очи. — Ама разбира се. И вие получавате нарежданията си директно от него, така ли?

— Да. Впрочем, аз от своя страна ще стопанисвам Монетния двор.

— Кучето и неговия стопанин — каза Захариса. — Колко мило. И предполагам умеете да си четете мислите, поради някаква мистична, но силна връзка между човек и куче?

— Скъпа Захариса, не бих могъл да го кажа по-добре.

Те се усмихнаха един на друг. Това беше едва първият рунд. И на двамата им беше ясно, че засега само загряват.

— Тогава предполагам не сте съгласен с онези, които смятат, че това е една последна машинация от страна на г-жа Охол, за да не допусне банката да попадне в ръцете на наследниците й, които мнозина са убедени не са способни да направят нищо друго, освен да я съсипят? Или ще потвърдите теорията, че патрицият възнамерява да се пребори с отказа на банковата система да му сътрудничи и ще се възползва от тази великолепна възможност?

— Онези, които смятат, мнозина, които са убедени… Кои са тези тайнствени хора? — попита Влаго и се опита да повдигне вежда като Ветинари. — И как така вие ги познавате?

Захариса въздъхна.

— Значи отричате, че Г-н Каприз е само една малко по-жизнена марионетка?

— Джаф — обади се кучето, когато чу името си.

— Моля ви, дори само въпросът ме обижда! — възрази Влаго. — И него също.

— Влаго, станал сте ужасно скучен — Захариса затвори бележника си. — Говорите като… ами като банкер.

— Радвам се, че мислите така.

Помни, само защото си е затворила бележника, не значи, че опасността е преминала.

— Вече не обяздвате диви жребци? Не правите нищо вълнуващо? Свършиха ли се лудите ви мечти? — провокира го жената.

— Ами, наредих да почистят фоайето.

Захариса сви вежди.

— Да го почистят? Кой сте вие и какво сте направил с истинския Влаго фон Мустак?