Истински пари

Пивото от къдраво зеле беше наистина добро, а и една майка никога не може да се насити на ласкателства относно децата си и вярно, че зъбите на мъжа изглеждаха много странно, сякаш имаха намерение да избягат от устата му, но пък никой не е съвършен и какво толкова има да губим?

Всичко, което можеха да изгубят беше един долар и те всички се връзваха. Който е казал, че не може да се заблуди честен човек, явно сам не се числи сред честните хора.

Някъде към седмото семейство един стражник почна да проявява интерес, така че мъжът в черно с подчертано внимание записа последното име и адрес и се изгуби в някаква странична уличка. Захвърли счупения иконограф върху камарата боклуци, където го беше намерил — беше евтин модел и духчетата отдавна се бяха изпарили — и се канеше да отпраши през полята, когато видя вятърът да подхвърля някакъв вестник.

За човек, оцеляващ благодарение само на собствената си находчивост, един вестник е цяло съкровище. Ако го натикаш под ризата си, вятърът не брули толкова остро. Можеш да го използваш да подкладеш огъня. За прекалено претенциозните вестникът спестява търсенето на репеи и други растения с широки, меки листа. А в краен случай, дори можеш да го прочетеш.

Тази вечер се беше надигнал лек бриз. Мъжът прегледа първата страница на вестника набързо и го натика под жилетката си.

Зъбите му се опитаха да му подскажат нещо, но той никога не ги слушаше. Човек можеше да полудее, ако вземеше да обръща внимание на всичко, което плещят зъбите му.

Когато се върна в пощата, Влаго потърси семейство Охол в справочника „Кое чие е?“. Те действително бяха от категорията на т.нар. „стари пари“, което означаваше, че безчинствата, с чиято помощ бяха натрупали началното си състоянието, бяха извършени толкова отдавна, че вече бяха изгубили историческата си значимост. Странна беше тая работа: ако баща ти е разбойник, правиш всичко възможно това да не се разчуе, но ако пра-пра-пра-прадядо ти е бил пират, търгуващ с роби, държиш всички да знаят тази подробност. Времето превръщаше злодеите в един вид бунтари, което носеше известен чар и не беше нещо, от което човек да се срамува.

Тяхното богатство беше натрупано преди векове. Основните играчи в настоящия отбор Охол, освен Топси, бяха, първо, нейният девер Марко Охол и съпругата му Капричия, наследница на голям попечителски фонд. Те живееха в Генуа, възможно най-далеч от останалите роднини, което явно беше основна цел на всички в семейство Охол. След това идваха заварените деца на Топси, близнаците Козмо и Пучи, които, ако се вярва на приказките, се бяха родили като достойни членове на рода Охол — вкопчили малките си ръчички във вратлето на другия. Имаше също богато изобилие от братовчеди и всякакъв сорт родственици, които внимателно се дебнеха по между си като хищници. Доколкото Влаго знаеше, традиционният бизнес на семейството бяха банките, но последните поколения, поддържани от сложна мрежа дългосрочни инвестиции и стари попечителски фондове, бяха разширили дейността си, която вече включваше лишаване от наследство и съдене на роднините, явно с огромен ентусиазъм и похвална липса на милост. Той си спомни техни снимки, които беше виждал по светските страници на Таймс. Бяха хванати в момент, когато се качват или слизат от черни карети и не се усмихваха твърде широко, за да не би да им се изплъзне парата.

Не се казваше нито дума за семейството на Топси. Тя произхождаше от семейство Смут, които явно не бяха достигнали нужния статус за този справочник. Топси Смут… имаше някакъв кабаретен отенък в това име, което Влаго можеше да си представи съвсем лесно.

В негово отсъствие входящият панер на Влаго се беше препълнил. Бяха все несъществени неща и от него не се очакваше да прави каквото и да било по тях, но ги получаваше заради това проклето последно изобретение, индиговата хартия. Хората му оставяха копия от всичко, а преглеждането им отнемаше време.

Не че не го биваше да поверява отговорности на подчинените си. Много го биваше даже. Но такава способност изисква в другия край на веригата да има хора, които ги бива да поемат поверените им отговорности. А такива хора нямаше. Просто Пощенската служба някак подтискаше оригиналната мисъл. Пускаш писмата в процепа и толкова. Нямаше място за хора, които изпитваха желание да експериментират, като ги тикат в ушите си, в комина или в клозета. Това нямаше да им бъде от никаква полза…

Той забеляза от камарата да се подава розово листче със семафорно съобщение и бързо го измъкна.

Беше от Трънчо!

Той прочете:

Успех! Връщане в други ден. Всичко ще се изясни.

Т.

Влаго остави листа внимателно. Той очевидно й липсваше ужасно и тя нямаше търпение да го види отново, но не обичаше да харчи парите на големите ненужно. А и вероятно й бяха свършили цигарите.

Влаго почна да барабани с пръсти по бюрото. Преди година беше помолил Прелест Дивна Добродуш да стане негова съпруга и тя беше обяснила, че в действителност той ще трябва да стане неин съпруг.