Истински пари

Вероятно на г-жа Добродуш съвсем скоро щеше да й писне от натоварения график на дъщеря й и щеше лично да организира сватбата им.

Но както и да го погледнеше, той беше почти женен мъж. А на един почти женен мъж не му трябва да има вземане-даване с хора като семейство Охол. Един почти женен мъж е стабилен, надежден и винаги готов да подаде на почти съпругата си пепелник. От него се очаква да е на разположение за евентуалните си бъдещи деца и да се погрижи детската им стая да е отлично проветрена.

Той изглади листа със съобщението.

Щеше да се наложи също да прекрати нощното катерачество. Това зряло ли беше? Разумно ли беше? Той беше ли маша в ръцете на Ветинари? Не!

Някакъв далечен спомен се раздвижи в ума му. Влаго се изправи и отиде до картотечния си шкаф, който обикновено се стараеше да избягва на всяка цена.

Заведен под раздел „Марки“, той намери краткия доклад, написан преди два месеца от Станли Хленч, завеждащ отдел „Марки“. Наред с другото, докладът споменаваше нарасналите продажби на марки от един и два долара, които бяха надминали дори очакванията на Станли. Може би употребата на марки като истински пари беше дори по-разпространена практика, отколкото Влаго беше предполагал. Все пак, правителството гарантираше марките, нали така? И бяха толкова удобни за носене. Трябваше да провери колко точно…

Разнесе се деликатно почукване и в стаята влезе Гладис. Тя крепеше много внимателно чиния сандвичи с шунка. Те бяха съвсем, съвсем тънички, понеже бяха приготвени по уникалния метод на Гладис. Тя слагаше цяло парче шунка между две питки, а после ги пресоваше с огромната си като лопата длан.

— Предположих, Че Ще Пропуснете Обяда, Пощенски Началник — проехтя гласът й.

— Благодаря, Гладис — отвърна Влаго.

— И Лорд Ветинари Е Долу — продължи Гладис. — Казва, Че Не Е Нищо Спешно.

Сандвичът спря на сантиметър от устните на Влаго.

— Той е в сградата.

— Да, Г-н Мустак.

— Разхожда се наоколо лично? — Влаго усети истински надигащ се ужас.

— В Момента Се Е Разположил В Отдел „Задънени Улици“, Г-н Мустак.

— Какво прави там?

— Чете Писмата, Г-н Мустак.

Не, помисли си Влаго мрачно, съвсем нищо спешно няма. Ами добре. Аз пък ще си изям сандвичите, които ми е приготвила милата дама голем.

— Благодаря, Гладис — каза той.

Когато тя излезе, Влаго извади пинцета от бюрото си, отвори един сандвич и започна да отстранява парченцата разтрошена кост, резултат от смазващата техника на Гладис.

След малко повече от три минути големът се появи отново и застана търпеливо пред бюрото му.

— Да, Гладис? — попита Влаго.

— Негова Светлост Пожела Да Ви Информирам, Че Посещението Му Продължава Да Не Е Спешно.

Влаго се втурна надолу по стълбите и действително откри Лорд Ветинари седнал в канцеларията на отдел „Задънени улици“4. Беше качил крака на бюрото пред себе си, в ръцете си държеше сноп писма и се усмихваше широко.

— А, Мустак — поздрави той и развя писмата. — Чудесно занимание! По-забавно от кръстословица! Това особено ми допадна: „Прайбухти татък ’птектъ“. Записах правилния адрес отдолу.

Той подаде писмото на Влаго. Беше написал: „К. Уислър, пекар, ул. Свинарски хълм 3“.

— Има три пекарни в града, за които може да се каже, че се намират срещу аптека — обясни Ветинари. — Но само Уислър прави онези не лоши кръгли бухти, които изглеждат сякаш някое куче си е свършило работата на чинията и някак е успяло да сложи глазура отгоре.

— Отлична работа, сър — поздрави го Влаго със слаб глас.

В другия край на стаята Франк и Дейв, които си прекарваха времето, като разшифроваха нечетливите, погрешно изписани, погрешно адресирани или чисто и просто налудничави писма, попадащи в отдел „Задънени улици“ всеки ден, наблюдаваха Ветинари с шок и благоговение. В ъгъла Дръмнот изглежда запарваше чай.

— Необходимо е просто да успееш да се вмъкнеш в ума на изпращача — продължи Ветинари, като разглеждаше писмо покрито с мръсни отпечатъци от пръсти и още нещо, което приличаше на останки от нечия закуска. Накрая добави: — В някои случаи, предполагам, умовете на авторите разполагат с обширно празно пространство.

— Франк и Дейв успяват да разгадаят пет от всеки шест писма — каза Влаго.

— Те са истински магьосници — съгласи се Ветинари.

Той се обърна към мъжете, които се усмихнаха нервно, отстъпиха назад и оставиха усмивките си да висят във въздуха пред тях, като един вид защита.

— Струва ми се, че им е време за кратка почивка и чаша чай — допълни патрицият.

Мъжете погледнаха Дръмнот, който наливаше чай в две чаши.

— Някъде другаде? — предложи Ветинари.

Никоя експресна доставка не се беше движила по-бързо от Франк и Дейв. Когато вратата хлопна зад тях, Ветинари се обърна към Влаго.

— Огледахте банката? Какви изводи си направихте?

— Бих предпочел да си натикам пръста в мелачка за месо, вместо да си имам работа със семейство Охол — призна Влаго. — Сигурно мога да измисля нещо за банката и Монетният двор има нужда от радикални промени. Но една банка трябва да се управлява от някой, който разбира от банки.