Истински пари

Непреклон потупа Влаго, посочи към дървена стойка за шапки, която никак не си беше на мястото там, и безмълвно му подаде дълъг, жълт, непромокаем шлифер и шапка от същата материя. Той самият вече беше навлякъл същото защитно облекло и беше измъкнал отнякъде чадър.

— Заради баланса на плащанията — обясни касиерът, докато Влаго се бореше с шлифера. — Никога не успява да се справи с него.

Отнякъде се чу трясък и ги обляха пръски вода.

— Това имам предвид — добави Непреклон.

— За какво точно служи това? — попита Влаго.

— Дявол го знае — отвърна Непреклон и повиши глас. — Хюбърт? Имаме посетител.

Плясъкът на нечии стъпки постепенно се усили и иззад стъкларията се появи фигура.

Дали е справедливо или не, но Хюбърт е име, което хората са свикнали да свързват с определен външен вид. Влаго веднага би се съгласил, че съществуват и високи, стройни мъже на име Хюбърт, но този конкретно екземпляр отговаряше точно на образа, обичайно свързван с името му — нисичък и закръглен. Косата му обаче беше червена, което според наблюденията на Влаго, не беше обичайно за същинския Хюбърт. Тя беше гъста и израстваше направо нагоре от главата му, като клонки на храст. Десетина сантиметра над повърхността на главата косата беше отрязана, очевидно с градинска ножица и нивелир. Беше така подравнена, че върху нея спокойно можеше да се поставят чинийка и чаша.

— Посетител? — попита Хюбърт нервно. — Чудесно! Не ни посещават често тук долу!

Хюбърт носеше дълга бяла манта и джоба на гърдите му беше препълнен с моливи.

— Нима? — удиви се Влаго.

— Хюбърт, това е г-н Мустак — представи го Непреклон. — Той е тук, за да… се запознае с работата ни.

— Аз съм Влаго — каза Влаго и пристъпи напред, окачил най-топлата си усмивка и протегнал ръка.

— О, прощавайте. Трябва да закачаме шлиферите по-близо до входа — каза Хюбърт.

Той огледа ръката на Влаго сякаш беше някакво вълнуващо устройство и после я стисна предпазливо.

— Опасявам се, че не идвате в най-добрия момент, Г-н Муфтак — извини се той.

— Нима? — попита Влаго, все още широко усмихнат.

Как може човешка коса да стои така изправена нагоре, умуваше той. Дали ползва лепило или нещо подобно?

— Хюбърт, г-н Мустак е пощенският началник — каза Непреклон.

— Така ли? Аха. Аз не излизам много от мазето тия дни — каза Хюбърт.

— Нима? — любезно се поинтересува Влаго. Усмивката му почваше леко да се вдървява.

— Не. Виждате ли, остава ни съвсем малко да постигнем съвършенство. Смятам, че почти сме успели…

— Г-н Хюбърт смята, че това… устройство може да показва бъдещето като същинска кристална топка — обясни Непреклон и завъртя очи.

— Възможните варианти на бъдещето. Дали г-н Мусташ ще иска да види една малка демонстрация? — попита Хюбърт, тресящ се от ентусиазъм и настървение.

Човек трябва да имаше сърце от камък, за да му откаже, така че Влаго се постара да изглежда сякаш в момента се изпълнява най-съкровената му мечта.

— С удоволствие — заяви той. — Но какво точно прави устройството?

Влаго не успя да забележи признаците навреме. Хюбърт сграбчи реверите на на сакото си, сякаш се канеше да държи реч и се изпъчи, завладян от копнежа да общува или поне да говори дълго време, което за него беше същото нещо.

— Глупър, както го наричаме ние, е, цитирам: „аналогова машина“. Той решава математически задачи, като ги разглежда не във вид на числова операция, а като ги представя в аналогична форма, която ние можем да манипулираме. В този случай паричният поток и неговият ефект върху нашето общество са превърнати във воден поток, преминаващ през стъклена матрица — това е Глупър. Геометричната форма на определени съдове, работата на вентилите и гениалните — нищо, че аз сам така си ги определям — накланящи се кофи и задвижвани от дебита витла, позволяват на Глупър да симулира доста сложни транзакции. Можем също да променяме началните условия, така че да проучим закономерностите, присъщи на системата. Например, можем да разберем какво би се случило, ако работната ръка в града намалее на половина, като регулираме само няколко клапана, вместо да се налага да излезем на улиците и да избием половината население.

— Отлично решение, браво! — извика Влаго отчаяно и почна да ръкопляска.

Никой не се включи и той натика ръце в джобовете си.

— Ъм, може би предпочитате не толкова драматична демонстрация? — предложи Хюбърт.

Влаго се съгласи с кимване.

— Да, покажете ми… покажете ми какво става, когато на хората им писне от банките — предложи той.

— А, да, това ни е добре познато! Игор, зареди програма пет! — последната забележка Хюбърт извика към някаква фигура, скрита сред стъклената гора.

Последва звук от завъртане на скърцащи болтове и бълбукане, съпровождащо допълването на няколко резервоара.

— Игор? — учуди се Влаго. — Имате си Игор?

— О, да — потвърди Хюбърт. — От там идва тази чудесна светлина. Те умеят да складират мълнии в стъкленици! Но нека това не ви тревожи, г-н Мущрак. Само защото съм наел Игор и работя в подземие, това не означава, че съм някакъв луд учен, ха ха ха!

— Ха ха — съгласи се Влаго.