Истински пари

— Хааааа хахаха — продължи Хюбърт — Хахахахахах!! Мхуахахахахахаха!!!!!…

Непреклон го тупна по гърба. Хюбърт се закашля.

— Съжалявам, това е от въздуха тук долу — измънка той.

— Изглежда много… сложна, тази ваша машина — Влаго се постара да върне разговора към по-нормален тон.

— Ъъ, да — съгласи се Хюбърт, леко смутен. — Постоянно правим подобрения. Например поплавъци, гениално свързани с пружинни прегради на преливници, намиращи се някъде другаде из Глупър, позволяват промяната в нивото на една колба автоматично да променя потока на няколко други места в системата…

— А за какво служи това — Влаго посочи случайна кръгла стъкленица, окачена сред тръбите.

— Клапа на Лунните фази — бързо отговори Хюбърт.

— Луната влияе на начина, по който се движат парите?

— Нямаме представа. Възможно е. Климатът определено оказва влияние.

— Нима?

— Със сигурност — засия Хюбърт. — Откриваме нови влияния всеки ден. О, да, няма да намеря покой, докато моята чудесна машина не е в състояние да имитира съвсем точно всеки елемент от икономическия цикъл на нашия велик град.

Някъде звънна камбанка и Хюбърт се обърна към Игор.

— Благодаря, Игор! Пускай!

Нещо изтрака и в по-големите тръби се завихри и разпени оцветена вода. Хюбърт извиси едновременно глас и дълга показалка.

— Така, ако намалим общественото доверие в банковата система — наблюдавайте тази тръба тук — ще забележите изтичане на парите в брой от банките към колба двадесет и осем, в момента обозначаваща Скривалището под дюшека. Дори доста заможните хора не желаят да изгубят контрол върху парите си. Виждате ли как дюшекът се запълва или по-скоро… издува?

— Това ще да са доста дюшеци — съгласи се Влаго.

— Аз предпочитам да си го представям като само един дюшек, висок към половин километър.

— Нима? — възкликна Влаго.

Шляп! Някъде се отвориха клапи и водата се втурна по нов път.

— Сега, виждате ли как заемите от банките пресъхват, понеже парите са пренасочени към дюшеците?

Бълбук.

— Наблюдавайте резервоар единадесет ето там. Това означава, че развитието на бизнеса се забавя… още малко, още малко…

Кап-кап.

— Сега погледнете кофа тридесет и четири. Накланя се, накланя се… ето на! Между другото, скалата в ляво от колба седемнадесет показва сриващия се бизнес. А сега, забележете как колба девет почва да се пълни. Това са просрочените ипотеки. Колба седем демонстрира изгубените работни места. И в този момент клапанът на колба двадесет и осем се отваря, което ще рече, че хората изваждат парите, скътани по дюшеците.

Флоп.

— Но вече не е останало нищо за купуване. Така че колба единадесет също пресъхва…

Кап-кап.

С изключение на отделно бълбукане, движението на водата като цяло престана.

— И се оказваме в положение, от което няма мърдане, защото сме си застъпили собствените ръце, един вид — заключи Хюбърт. — Няма работа, хората без спестявания страдат, заплатите са ниски, фермите запустяват, подивели тролове се втурват надолу от планините…

— Те вече са тук — прекъсна го Влаго. — Някои от тях дори работят в градската стража.

— Сигурен ли сте? — попита Хюбърт.

— О, да. Имат си шлемове и всичко. Виждал съм ги.

— В такъв случай вероятно ще им се прииска да се втурнат обратно към планините. Аз на тяхно място, така бих направил.

— Смятате, че това може да се случи наистина? — попита Влаго. — Една камара тръби и кофи могат да предскажат такова нещо?

— Те са внимателно отнесени към реалните събития, г-н Мущрак — отвърна Хюбърт, явно засегнат. — Съотношението е в основата на всичко. Например, установен факт е, че в условия на национална криза, дамските подгъви се качват нагоре.

— Имате предвид…? — започна Влаго без да има представа как да довърши изречението.

— Дамските рокли и поли стават по-къси — обясни Хюбърт.

— И това причинява национална криза? Сериозно? Колко високо се качват тия подгъви?

Г-н Непреклон прочисти гърло.

— Г-н Мустак, може би е най-добре да тръгваме — предложи той. — Ако вече сте се наситил на гледката, предполагам нямате търпение да излезем от тук.

Той едва забележимо наблегна на „излезем“.

— Какво? О… да — съгласи се Влаго. — Най-добре да вървим. Благодаря, Хюбърт. Това беше крайно образователно преживяване.

— Само да можех да се отърва от течовете — каза дребосъкът, явно оклюмал. — Заклевам се, цялата система е херметически затворена, но никога не приключваме със същото количество вода, с което сме започнали.

— Естествено, Хюбърт — възкликна Влаго и го потупа по рамото. — Това е защото сте толкова близо до съвършенството!

— Така ли? — очите на Хюбърт се разшириха.

— Разбира се. Всеки знае, че в края на седмицата човек никога не разполага с толкова пари, колкото е очаквал да има. Това е всеизвестен факт!

Лицето на Хюбърт засия от удоволствие. Топси беше права, каза си Влаго. Наистина имам подход към хората.

— И ето че сега Глупър демонстрира тази закономерност! — задъха се от вълнение Хюбърт. — Ще развия труд по въпроса!

— Или можете да се потрудите върху развитието на въпроса! — предложи Влаго и разтресе ръката му топло и енергично. — Добре, г-н Непреклон, да тръгваме.