Истински пари

— Е, кой би могъл да го знае по-добре от вас, г-н Мустак — това изтръгна вълна аплодисменти от тълпата. — А дали ще бъдете така добър да споделите какво стана със златото на банката?

— ’ми той го носи ’сичкото по себе си — подвикна някой за всеобщо забавление.

— Г-це Крипслок, вашата язвителност ми къса сърцето! — заяви Влаго. — Възнамерявах днес да разнищя този въпрос, но нали знаете, човек предполага, боговете разполагат и прочее. Просто не успявам да си разчистя програмата!

Хората се разсмяха дори на тази забележка, а тя не беше особено смешна.

— Г-н Мустак? Трябва да дойдете с мен… — командир Ваймс си проправи път през навалицата, придружен от още стражници.

— Арестуван ли съм?

— А как иначе? Напуснал сте града, въпреки предупреждението.

— Той вероятно може да защити тезата, че е взел целия град със себе си.

Всички глави се извъртяха. Пред лорд Ветинари веднага се отвори пътека, както обичайно се случва пред хората, за които се знае, че имат килии в мазето си. Прелест Дивна изкуцука покрай него, метна се към Влаго и започна да го налага по гърдите и да му крещи.

— Как успя да ги накараш да те чуят? Какво направи, че да те послушат? Кажи ми или никога повече няма да се омъжа за теб!

— Какви са намеренията ви, г-н Мустак? — попита Ветинари.

— Смятах да ги предам на Съюза на големите, сър — отвърна Влаго и отстрани Прелест Дивна от себе си възможно най-нежно.

— Така ли?

— Да, освен конете, сър. Сигурен съм, че са по-бързи от всеки кон от плът и кръв. Те са общо деветнадесет и, ако бихте послушал съвета ми, мисля, че е добре да предадете един от тях на краля на джуджетата, защото той вероятно е бесен в момента. От вас зависи какво ще стане с останалите. Но аз бих искал да помоля дузина големски коне да бъдат поверени на пощенската служба. Междувременно останалите ще са на сигурно място под земята. Виждате ли, аз искам да ги използвам като паричен стандарт, понеже…

— Да, чух обяснението ви преди малко — прекъсна го Ветинари. — Отлично, г-н Мустак, виждам, че внимателно сте обмислил ситуацията и единственото, което ми остава да кажа е…

— О, моля ви, няма нужда да ми благодарите…

— … арестувайте този човек, командир. Моля, закопчейте го към някой по-як офицер и ги качете и двамата в каретата ми.

— Какво? — възкликна Влаго.

— Какво!? — изкрещя Прелест Дивна.

— Директорите на Кралската банка са повдигнали обвинения в злоупотреба срещу вас и председателя, г-н Мустак — Ветинари се протегна, улови Г-н Каприз за врата и го повдигна. Кученцето се залюля напред-назад в ръката на патриция, огромните му очи изпълнени със страх, а новата му играчка вибрираща извинително в устата му.

— Не можете сериозно да го държите отговорен — възрази Влаго.

— Уви, той е председателят, г-н Мустак. Сложил е лапата си на всеки документ.

— Как можете да постъпвате така с Влаго, след това, което се случи току-що? — включи се Прелест Дивна. — Нима той не е героят на деня?

— Възможно е, макар да не съм напълно сигурен в чия полза е действал. Трябва да спазваме законите, г-це Добродуш. Дори на тираните се налага да се подчиняват на закона — той направи пауза, замисли се за момент и продължи. — Не, излъгах. Тираните очевидно няма нужда да се съобразяват със законите, но трябва поне да си дават вид, че го правят. Поне на мен ми се налага.

— Но той не е взел… — не се отказваше Прелест Дивна.

— Девет часа утре сутрин в Голямата зала. Каня всички заинтересувани да присъстват. Ще разнищим този случай — след това той повиши глас. — Дали някой от директорите на Кралската банка присъства тук в момента? А, г-н Охол. Добре ли сте?

Козмо Охол се измъкна от тълпата с несигурна походка, подкрепян от младеж в кафява роба.

— Арестувахте ли го? — попита Козмо.

— Един неоспорим факт е, че г-н Мустак, от името на Г-н Каприз, формално е поел отговорност за златото.

— Точно така — потвърди Козмо, забил унищожителен поглед във Влаго.

— Но при дадените обстоятелства, считам, че трябва да преценя всички аспекти на ситуацията.

— Мненията ни по въпроса съвпадат — съгласи се Козмо.

— За целта, днес изпращам чиновниците си в банката, където те ще прегледат документалния архив.

— Не мога да приема молбата ви — отвърна Козмо.

— За мой късмет, това не е молба — Ветинари гушна Г-н Каприз в свитата си ръка и продължи. — Както виждате, председателят ме придружава. Командир Ваймс, моля, отведете г-н Мустак в каретата ми и се погрижете някой да придружи г-ца Добродуш до дома й. Утре сутрин ще си изясним всичко.

Патрицият огледа прашния стълб, обвил неуморимите големи и допълни:

— Денят беше натоварен за всички ни.

В уличката зад клуб Розовото коте упоритата, бумтяща музика беше приглушена, но все пак ясно доловима. Тъмни фигури се суетяха наоколо…

— Доктор Селяк, сър?

Завеждащият Отдела по посмъртни комуникации спря, както рисуваше една доста сложна руна сред не толкова изтънчените обичайни графити, покриващи стената, и обърна поглед към загрижената физиономия на своя студент.

— Да, Предиобор?