Истински пари

— Имам усещането, че не ви допадам особено, г-н Непреклон — каза Влаго.

Непреклон сви рамене, което беше впечатляващ жест предвид изпитата му фигура. Изглеждаше сякаш дъска за гладене се кани да се разгъне.

— Нямам причини да се съмнявам във вас, г-н Мустак. Но вярвам, че нашият председател и лорд Ветинари са съставили опасен план, а вие, г-н Мустак сте тяхната маша. Вие сте техния посредник.

— Говорите за новия председател?

— Точно така.

— Аз нямам особено желание, нито намерение да бъда нечия маша — увери го Влаго.

— Радвам се за вас, сър. Но има събития, които се развиват независимо от нечии намерения…

Отдолу до тях достигна звук на строшено стъкло и приглушен глас извика:

— Дяволите да го вземат, отиде балансът на плащанията!

— Добре, хайде сега да ме разведете наоколо — разведри се Влаго. — Защо не започнем с източника на този шум?

— Онова извращение? — Непреклон потръпна. — Мисля, че е най-добре да минем от там по-късно, когато Хюбърт вече ще е успял да разчисти. О, ама погледнете, моля ви се. Това е наистина ужасно…

Г-н Непреклон прекоси залата докато се озова под големия, строг часовник и му хвърли свиреп поглед, сякаш часовникът някак беше успял да го оскърби смъртно. После щракна пръсти, но към него вече се носеше един младши чиновник, понесъл малка подвижна стълба. Г-н Непреклон изкачи стъпалата, отвори часовника и премести секундната стрелка две деления напред. После часовникът беше затворен, стълбата освободена и касиерът се върна при Влаго, като подръпваше маншетите си.

Той изгледа Влаго от глава до пети.

— Изостава почти две минути всяка седмица. Нима аз съм единственият, който намира това възмутително? Уви, явно да. Нека започнем от златото тогава?

— О, да — съгласи се Влаго. — Нека.

Глава 2

Обещание за злато — Мъжете от бараките — Стойността на едно пени и ползата от вдовиците — Режийните като гъби — Охраната, роля и значимост — Слабост към транзакции — Син на много бащи — Предполагаемата неблагонадеждност в случай на горящо бельо — Кръгозорът и слепотата на г-н Непреклон — Двусмислен коментар

— Ами, аз всъщност, си представях нещо по-… обемно — каза Влаго, като надничаше през решетките в малката стая, където се помещаваше златото. Металът, в отворени торби и сандъци, хвърляше приглушени отблясъци на светлината от факлите.

— Това са почти десет тона злато — смъмри го Непреклон. — Няма значение как изглежда.

— Да, но отвън имате бюра по-едри от тая камара кюлчета и торби!

— Златото е много тежко, г-н Мустак. Това е съвършеният метал, чист и без примеси — каза рязко г-н Непреклон и лявото му око нервно потръпна. — Това е металът, който никога не е губил достойнствата си.

— Нима? — възкликна Влаго и се огледа да види дали вратата, през която бяха влезли е все още е отворена.

— Освен това, то е единствената възможна основа на солидната финансова система — продължи г-н Непреклон с лице обагрено в златно от отблясъците на кюлчетата. — То единствено притежава истинска Стойност! Истинска Цена! Без стабилизиращата роля на златото, светът би бил напълно хаотичен.

— Как така?

— Иначе, кой ще определи на колко се равнява стойността на един долар?

— Да, но нашите долари не са направени от чисто злато, нали?

— Уви, да. Златни са само на цвят, г-н Мустак — съгласи се неохотно Непреклон. — Дори морската вода съдържа повече злато. А нашите монети са, така да се каже, златисти. Опорочихме собствената си валута! Позор! Няма по-страшно престъпление от това! — окото му отново се разигра.

— Ъъ… убийството? — предположи Влаго. Мдам, вратата зад гърба му все още беше отворена.

Г-н Непреклон махна с ръка.

— Убийството е еднократен акт. Но когато доверието в златото бъде разбито, настава хаос. За съжаление обаче това не можеше да се избегне. Тези скверни монети действително само са минали покрай златото, но поне убедително представляват истинското злато, което държим в резерва. Макар и злочести, монетите поне символизират превъзходството на златото и нашата независимост от машинациите на правителството! Никоя банка в града няма повече злато от нас и само аз имам ключ за тази врата! Освен председателя, разбира се — добави той, сякаш мисълта му хрумна едва накрая и му беше особено неприятна.

— Някъде бях чел, че доларът представлява обещание да се предаде на притежателя му злато на стойност един долар — спомена Влаго услужливо.

Г-н Непреклон събра ръце пред лицето си и вдигна очи нагоре, сякаш в молитва.

— На теория е така — каза той след малко. — Но според мен е по-правилно да се каже, че има негласно споразумение, според което ние се ангажираме да заменим един долар за злато на стойност един долар, стига само някой да не поиска това реално.

— Значи всъщност… нищо не обещавате?

— О, напротив, обещанието е съвсем реално във финансовите среди. Разбирате ли, всичко опира до доверието.

— В смисъл: „Вярвайте ни, ние си имаме голяма лъскава сграда“?