Истински пари

Историята се оказа богата и разказването й отне известно време. Влаго всеки момент очакваше разказът да премине през някоя ледникова епоха. Думите се сипеха покрай него като лапавица и само някои привличаха вниманието му. Първият бригадир бил назначен преди стотици години, когато позицията Магистър на Монетния двор била чисто формална и се давала на приятелчета на съответния крал или патриций. Тъй наречените Магистри използвали Монетния двор като лична каса и не вършели абсолютното никаква работа, а само се появявали понякога с голяма торба, тежък махмурлук и многозначителен поглед. Постът „бригадир“ бил създаден, заради беглото подозрение, че все някой трябва да организира работата, по възможност в трезво състояние.

— Значи всъщност вие ръководите всичко тук? — Влаго вмъкна въпроса си набързо в стремежа си да пресече крайно интересните факти, свързани с парите.

— Точно така, сър. По силата на обстоятелствата. Просто не е имало назначен Магистър в последните сто години.

— А как ви се плаща?

За момент настъпи тишина, а после г-н Сумрак отговори, сякаш обясняваше на дете.

— Ние тук сечем пари, сър.

— Значи сами си изработвате надниците?

— Че кой друг да го прави, сър? Но всичко е съвсем официално, нали така, г-н Непреклон? Той получава всички разписки. Така да се каже, просто сме премахнали посредника.

— Е, поне работата ви трябва да е доходоносна — отбеляза Влаго весело. — Така де, сигурно изкарвате пари с шепи!

— Ами, успяваме горе-долу да излезем наравно — каза г-н Сумрак, все едно едва избягваха загубите.

— Наравно? Но тук произвеждате пари! — не разбираше Влаго. — Как може да не сте на печалба, щом правите пари?

— Заради режийните, сър. Отвсякъде ни притискат.

— Никнат като гъби, а?

— И така може да се каже. Просто ни съсипват. Вижте сега, отива половин пени да се изработи един фардинг3 и почти цяло пени да се изработи половин пени. Стойността на изработката на едно пени е пени и един фардинг. Монетите от шест пенса излизат два пенса и един фардинг, така че до тук нещата някак се изравняват. Монета от половин долар струва седем пенса. А доларът — само шест, така че тук вече ситуацията доста се подобрява. Но туй е ’щото тях ги си работим тук. Истинските проблеми ни създава осминката. Тя е на стойност само половин фардинг, ама излиза шест пенса да се изработи. Работа е много пипкава, понеже монетката е толкова дребничка, пък има и дупка в средата. Монетата от три пенса са останали само двама-трима души дето могат да я правят. Тя излиза седем пенса. И хич не ме питайте за монетата от два пенса!

— Какво за нея?

— Радвам се, че попитахте, сър. Много фина изработка, излиза ни седем пенса и една шестнадесета пени и, да, има и монета на стойност една шестнадесета пени — това е един елим.

— Не съм го и чувал.

— Ами да, сър, джентълмен като вас, няма как да го е чувал. Но то също не е за изхвърляне, никак даже. Елегантно дребосъче, сър, с един куп фини заврънкулки, по традиция се изработва от вдовици и струва цял шилинг, понеже гравирането е толкова миниатюрно. На стариците им отива цял ден да направят една монета, каквито са късогледи, но така поне се усещат полезни.

— Ама една шестнадесета пени? Една четвърт фардинг? Какво изобщо може да се купи с него?

— Какво ли не, сър, стига да попаднете на правилното място. Има улички, където за един елим можете да си купите чудесно недогоряло пънче от свещ или картоф, който е само леко зеленикав — обясни Сумрак. — Ябълкова огризка, по която са останали няколко хапки. А и елимът е особено подходящ, когато правите подаяния.

И златото ми било стабилизиращ елемент, помисли си Влаго.

Той огледа огромното пространство. Там работеха всичко на всичко десетина души, ако се брои и големът, когото Влаго беше свикнал да приема като представител на вид, проявяващ някои човешки черти, и пъпчивото момче, което правеше чая и в очите на Влаго още не беше прогресирало до нивото на голема.

— Явно не са ви нужни много хора — отбеляза Влаго.

— Е, все пак, ние тук правим само сребърните и златните…

— Златистите — бързо се намеси г-н Непреклон.

— … златистите монети. И разни необичайни поръчки, като медали, например. За медните и месинговите монети ние правим заготовките, но останалото се върши от надомните работници.

— Надомни работници? Монетен двор, който ползва услугите на надомни работници?

— Точно тъй, сър. Както вдовиците. Те си работят вкъщи. Да не очаквате бедните души да се тътрят до тук всеки ден. Че те и крачка не мога да направят без поне два бастуна.

— Монетният двор…, който е място, където се изработват пари…, наема хора, които работят вкъщи? Аз, разбирам, че е удобно, ама, така де… не ви ли се струва малко странно?

— Жив да сте, сър, ама, вижте, има цели семейства които поколения наред изработват по няколко медни монети всяка вечер! — обясни г-н Сумрак ведро. — Бащата ги щампова, майката ги гравира, а децата ги почистват и полират… то си е традиция. Нашите надомни работници са като една голямо семейство.

— Добре, но как организирате охраната?